НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Вакарел като покрайнина

Основанията за определяне на по – голяма част от селищата във Вакарелската планина като покрайнина се крият в географското положение, историческото и етнографско развитие и административното им устройство.  Съществуването на събраното село Вакарел е засвидетелствувано от пътешествениците до средата на ХІІІв. Съгласно данните от приписката на поп Вуче от 1738г. става ясно, че селището е разорено през1737г. по време на неуспешната война с Австро – Унгария. Окончателния му край е през 1792г-1798г., настъпил с изтъпленията на кърджалиите и междуособните войни в Османската инперия. В резултат на това по удобните, но отдалечени от пътя места на Вакарелската планина възникват селищата Бърдо, Джамузовци, Бузяковци, Дошевци, Ляовци, Пановци, Богдановци, Ръжана, Мечковци, Корчаковци, Пореваци, Драгиовци,  Селянин, Хановете, Бальовци, Млечановци, Крушовица, Яздирастовци, Полиовци, Брънковци, Семковци, Поповци, Банчовци и Кутрахци. Като естествен център се определя м. Хановете, заради географското си положение на пътя и наличието на органи на властта – караулът при стражевите кули. Въпреки, че никое от селищата не носи името Вакарел, жителите му се опеделят като вакарелци и използват нарицателното “целия Вакарел” и когато говорят за себе си казват, че са от Вакарел и тогава уточняват махалата. Всички заедно през 1836г. построяват нова черква “св. Николай”и погребват мъртвите си до 1900г. в гробището до нея. Избират един управител кмет ( мухтар, вилият чорбаджия). До Освобождението децата им учат в едно училище, основано през 1856г.
Основание за една общност на населението във Вакарелската планина ни дават и еднаквите, говорни особености на населението, общите белези на облеклото, строежът на къщите и устното народно творчество. 
Административнато устройство е също едно доказателство за разгреждането на този район като една покрайнина. До 1921 и след 1959г година всички селища са обединени в една община – Вакарелска община.
Първи които определят Вакарел като покрайнина, обхваща раличен бройселища са Константин Иречек и Христо Попконстантинов. 
През 1933г. проф. Гунчо Гунчев в монографията си “Вакарел – антропогеографски проучвания определя следните граници на Вакарелската покрайна:  Една стара гранична земеточка на Вакарелското землище, засвидетелствана като такава още от старите пътешественици, е Побит камък. Започвайки оттам, ние ще опишем границите на покрайнината, които съвпадат с границите на голямата сборна община, която до неотдавна е обхващала всички вакарелски махали. От Побит камък тя върви в източна-североизточна посока по Прекопа, стар разграничителен ров откъм землището на с. Богданлия, след което в източна посока, през Саблюва чукара и р. Суха, се прехвърля на Солакова могила. Оттам минава през р. Вуковия, през Зеления дол и Гюреджийската кория и стига до Ваташки дол, приток на р. Треска. Тръгва по тази река и я следва близо до началото и, откъдето се изкачва до Поибренския път, заема западна посока и следва по него до в. Гарваница. След този връх се насочва в южна посока по р. Мала Ръжана, по която върви до сливането и с Голяма Ръжана, след което в югоизточна посока се прехвърля на другия бряг, завива покрай Шиников кладенец и в западна-югозападна посока, през Чукла тепе и по Грамадски дол, слиза по шосето. Оттам през Пунаря се спуска в р. Баба, по която върви около 1.5 км. Това разграничение е направено, за да е свободен водопоят на добитък от съседните села, който пасе на Бозалан. След това тя се отделя от реката, взема югозападна посока, минава през местността Тепетата, обгражда местностите Алачушкото и Джуглите и се спуска срещу Асанско орниче пак в р. Баба. По нея следва до дола, намиращ се над местността Дупките, по който се качва до Гюмюшето, откъдето в права посока стига до в. Фурнята, след което поема по срещуположния му дол, до главния вододел, по който върви в посока на шосето. След това, запазвайки същата северна посока, минава източно от в. Червените брегове, завива под прав ъгъл около него и се прехвърля на Търсовица, началната част на Брънковския рид. Оттам през р. Габра се прехвърля на чуките, където се извива в северна-североизточна посока и продължава по гърбището на рида, който дели р. Габра от р. Липец, след което завива в източна-североизточна посока, за да стигне до Побит камък. 
В така описаните граници повърхнината на покрайнината представлява овал, който обхваща 153.9 кв. км. От тях 12.2 кв. км влизат, като се придържаме към приетото разграничение на Ихтиманска Средна гора, в Белишкия дял, а останалите 141.7 кв. км са от Вакарелския дял. На тази територия, както бе отбелязано по-нагоре възникват и се утвърждават след разпръсването през 1792-1798 година 24 селища обединени с названието „вакарелски селища или „вакарелски махали”В ляво от Големия диагонален път по посока гр. Пловдив, възникват м.Бърдо с двете си махали Горната и Долната , м. Джамузовци с махалите Козловци, Терзийци и Дошевци, м. Бузяковци, м.Пановци, м. Дошевци – разтурена през 1905г., м. Обрадовци – разтурена през 1830г., м. Ляовци – разтурена през 1870г., м. Мечковци с махалите Митовци и Младеновци, м. Пореванци – разтурена през 1910г., м. Богдановци, м. Ръжана с махахите Джаовци, байкьовци и Токмаковци, м Драгиовци с махалите Балабанци, Драгиовци, Маноиловци, Виделовци и Шараметовци., м. Корчаковци – разтурена през 1886г, м.Ежовци – разтурена през 1885г. и м. Селянин. От дясната страна на пътя възникват м. Бальовци, м. Млечановци, м. Крушевица с махалите Горна, Средна, Пращиловци и Ушовци, м. Брънковци  с махалите Сараошовци, Драслевата и Долния сокак, м. Семковци с махалите Семковци и Демировци, м. Яздирастовци, м. Полиовци с махалите Полиовци и Герджиковци, м. Поповци  с махалите Поповци и Яйчовци, м. Банчовци и м. Кутрахци. В центъра на покрайнината, около пътя в близост до стражевата кула възниква махала Хановете, която се превръща в естествен център на покрайнината. Развитието на Вакарелските селища през годините може да се проследи в раздела, посветен на административно- териториалното им устроиство 
 

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова