НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Тип и устройство на селищата

Тип на селищата

Селищата в българия са категоризирани в няколко категории. Според Христо Вакарелски селищата са основно два типа. Купни или събрани и разпръснати. Вакарел в различните времена от своето съществуване, в резултат от политическата обстановка преминава от единия тип в другия и обратно. Най-старите сведения ся зя сътествуването на събрано селище около Шарената черква, засвидетелствано от пътешествениците, пътували от Западна европа към Истамбул. Те съобщават за наличието на село от 50-60 къщи в дясно от пътя по посокаот София към Пловдив. Отбелязват като забележителност на селището Шарената черква, извисяваща се на едно хълмче над селото, и наличието на чешма с хубава вода. Това събрано селище съществува до разорението през 1737г.
След разорението се прави опит за създаване на друго събрано селище в местността Пустосела, което обаче не може да устои на кърджалийските нашествия.
В резултат селото преминава в разпръснат вид, като се образуват 24 махали, които носят общото наименование Вакарел.В ляво от пътя по посока гр. Пловдив, възникват м.Бърдо с двете си махали Горната и Долната , м. Джамузовци с махалите Козловци, Терзийци и Дошевци, м. Бузяковци, м.Пановци, м. Дошевци – разтурена през 1905г., м. Обрадовци – разтурена през 1830г., м. Ляовци – разтурена през 1870г., м. Мечковци с махалите Митовци и Младеновци, м. Пореванци – разтурена през 1910г., м. Богдановци, м. Ръжана с махахите Джаовци, байкьовци и Токмаковци, м Драгиовци с махалите Балабанци, Драгиовци, Маноиловци, Виделовци и Шараметовци., м. Корчаковци – разтурена през 1886г, м.Ежовци – разтурена през 1885г. и м. Селянин. От дясната страна на пътя възникват м. Бальовци, м. Млечановци, м. Крушевица с махалите Горна, Средна, Пращиловци и Ушовци, м. Брънковци  с махалите Сараошовци, Драслевата и Долния сокак, м. Семковци с махалите Семковци и Демировци, м. Яздирастовци, м. Полиовци с махалите Полиовци и Герджиковци, м. Поповци  с махалите Поповци и Яйчовци, м. Банчовци и м. Кутрахци. В центъра на покрайнината, около пътя в близост до стражевата кула възниква махала Хановете, която се превръща в естествен център на покрайнината. Разпръснатия тип на селището се запазва до 60те години на миналия век, когато в резултат на миграцията махалите обезлюдяват и постепенно м. Хановете (от 1959г. с. Вакарел) отново се превръща в събрано село, макар че административно селото е с махали до административната реформа от 1978г.
Самите махали, като селищни образования поотделно първоначално възникват като разпръснати къщи, като първите заселници избират закътани места около някой извор, които и до днес носят имената на първите заселници Лашковец, Църневия излак, Нейчовия излак, Пореванския кладенец, Маринковото кладенче, Рашовия кладенец. Други пък се заселват в естествени земни образования валози алчаци, които също вземат имената на първите заселници Ежовия алчак, Стаменовия алчак, Бойчов валог, Маринков валог. Нивите за семейството се образуват чрез изкореняване на гората около къщата. Около освобождението, за оцеляване в тежките климатични условия махалите започват да се събират около къщите, намиращи се на удобни меса и на закътано и по този начин махарите на разпръснатото село Вакарел се превръщат в купни селища. Единствено разпръснато селище остава махала Драгиовци.
Улиците в махалите са с неправилна форма, криволичещи около дворовете.Повечето от улицитеводят до края на махалата, където се вливат в някой от полските или междумахленски пътища.  Ширината на улиците е колкото да се разминават две натоварени волски каруци. Освен улиците съществуват така наречените сокаци, които свързват две улици, които не се пресичат, и по които може да премине една натоварена каруца и сокачета, по които може да се върви пеша. В махалите, най-често около училищните сгради на празно място, в което се пресичат няколко улици се оставя празно място за площадче мегдан, зеленишка, където в празнични дни се събират на хоро. Единствения площад, който има размерите и значението на средище е площадът в махала Хановете (днес с. Вакарел) където се провеждат съборите, които имат и икономическо значение, и пазарите във вторник. Този площад във всички махали се нарича селото или стред село.
 
 
 

Двор

Сведения за устроиството на вакарелския двор и къща черпим от пътеписа на френския пътешественик Луизинян, минал през Вакарел през 1786г.  и отбелязъл, че в това село има “колиба (изглежда, че нарича така къщата, защото е покрита със слама), която е по-дълга от другите и има такъв правилен парк и градина, че човек може да си помисли, че жителите са европейци”. 
Къщата за всяко домакинство се намира в оградено място – двор наричано от местното население селище. По долу е представен схематичен план на селище от м.Бузяковци публикуван от Гунчо Гунчев. На скицата присъстват всички основни части от вакарелското селище, като наличието на останалите зависи от желанието и уменията на стопанина и не на последно място от неговите материални възможности. Селищата са оградени с плет или трънена ограда, а в по редки случаи и с каменни огради. След Освобождението на България от турско робство масово се изграждат каменни огради дувари от ломен камък, най-малкото от към лицевата страна. Към улицата на двора се изгражда често, и то в периода след Освобождението, голяма двукрила покрита дървена врата порта, през която безпрепятствено може да влиза натоварена със сено или снопи каруца. Отстрани до портата се изгражда малка врата за влизане на хора и по единично на животни  вратница. Между съседните дворове се оставят  врати комшолуци, а ако са заградени с плет – тесни места за преминаване прелези.  Това е наложено от робските времена, когато при опасност сам човек или семейство може да премине през почти цялата махала без да излиза на улиците. В центъра на двора е разположена къщата на семейството - І. Пред къщата има оставено широко място - двор за различни стопански дейности - ІІ. В зависимост от големината на селището дворовете могат да бъдат два , горен – ІІ и долен – ІІІ. Задължителен атрибут за всички вакарелски дворни места е пригодено място за вършитба на зърнени култури – харман ток, гумно със забит здрав дървен кол по средата строжер. Двора и хармана се разполагат  на сухо и отцедливо място като периодически се утъпкват, подравняват и помитат с дървени метли. През зимните месеци на хармана се натрупва и торта гюбрето, гнойта от оборите. Във всички дворни места се заделя място за една или две градини – V и VІ за засаждане на окопни култури като фасул, царевица, лук, а по късно и други зеленчуци. В зависимост от големината едната градина в някои случаи се използва като овощна  бахча. За засаждане на цветя и подправки се обособява малка градинка градинче – VІІ. В дворното място се обособяват места за сгради и стопански дейности като хамбар амбар за съхранение на храните – 1, зимна кошара за овцете -2 с оградено място пред нея, егрек – 7, обор за едрия добитък  яър -3, плевня за съхраняване на плявата, сеното и други фуражни култури - 4, навес сайван -5, където на сушина са прибирани волската или конска каруца колата, шейната саните, ралото или плуга, веялката и друг разнороден селскостопански инвентар. В повечето случаи до сайванта е прилепена кочината за прасетата – 6, ако не се ползва мястото под кьошката на двукатната къща или пещта за изпичане на хляб. Сламата за животните се съхранява на купа на обособено място сламник - 10, дървата за огрев се стоварват и сечат или режат с трион на дръвника – 11, а докараните за храна на овцете и козите клони с изсушени листа се съхраняват на оформени купчини лисник – 12. Основен атрибут във всички дворни места е изградената пещ фурнятя за изпичане на хляба. Тя е или само пещ с малко навесче сайванче отпред или специално помещение – 8. До помещението на пещта се изгражда отделно помещение за месене на хляб и съхранение на брашното  кащи-10. Тъй като на схемата е представено дворното място на сравнително заможен селянин- ханджия, са показани и помещенията на хана – VІІІ(14,15, 16) 

 

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова