Сведения за устроиството на вакарелския двор и къща черпим от пътеписа на френския пътешественик Луизинян, минал през Вакарел през 1786г.  и отбелязъл, че в това село има “колиба (изглежда, че нарича така къщата, защото е покрита със слама), която е по-дълга от другите и има такъв правилен парк и градина, че човек може да си помисли, че жителите са европейци”. 

Къщата за всяко домакинство се намира в оградено място – двор наричано от местното население селище. По долу е представен схематичен план на селище от м.Бузяковци публикуван от Гунчо Гунчев. На скицата присъстват всички основни части от вакарелското селище, като наличието на останалите зависи от желанието и уменията на стопанина и не на последно място от неговите материални възможности. Селищата са оградени с плет или трънена ограда, а в по редки случаи и с каменни огради. След Освобождението на България от турско робство масово се изграждат каменни огради дувари от ломен камък, най-малкото от към лицевата страна. Към улицата на двора се изгражда често, и то в периода след Освобождението, голяма двукрила покрита дървена врата порта, през която безпрепятствено може да влиза натоварена със сено или снопи каруца. Отстрани до портата се изгражда малка врата за влизане на хора и по единично на животни  вратница. Между съседните дворове се оставят  врати комшолуци, а ако са заградени с плет – тесни места за преминаване прелези.  Това е наложено от робските времена, когато при опасност сам човек или семейство може да премине през почти цялата махала без да излиза на улиците. В центъра на двора е разположена къщата на семейството - І. Пред къщата има оставено широко място - двор за различни стопански дейности - ІІ. В зависимост от големината на селището дворовете могат да бъдат два , горен – ІІ и долен – ІІІ. Задължителен атрибут за всички вакарелски дворни места е пригодено място за вършитба на зърнени култури – харман ток, гумно със забит здрав дървен кол по средата строжер. Двора и хармана се разполагат  на сухо и отцедливо място като периодически се утъпкват, подравняват и помитат с дървени метли. През зимните месеци на хармана се натрупва и торта гюбрето, гнойта от оборите. Във всички дворни места се заделя място за една или две градини – V и VІ за засаждане на окопни култури като фасул, царевица, лук, а по късно и други зеленчуци. В зависимост от големината едната градина в някои случаи се използва като овощна  бахча. За засаждане на цветя и подправки се обособява малка градинка градинче – VІІ. В дворното място се обособяват места за сгради и стопански дейности като хамбар амбар за съхранение на храните – 1, зимна кошара за овцете -2 с оградено място пред нея, егрек – 7, обор за едрия добитък  яър -3, плевня за съхраняване на плявата, сеното и други фуражни култури - 4, навес сайван -5, където на сушина са прибирани волската или конска каруца колата, шейната саните, ралото или плуга, веялката и друг разнороден селскостопански инвентар. В повечето случаи до сайванта е прилепена кочината за прасетата – 6, ако не се ползва мястото под кьошката на двукатната къща или пещта за изпичане на хляб. Сламата за животните се съхранява на купа на обособено място сламник - 10, дървата за огрев се стоварват и сечат или режат с трион на дръвника – 11, а докараните за храна на овцете и козите клони с изсушени листа се съхраняват на оформени купчини лисник – 12. Основен атрибут във всички дворни места е изградената пещ фурнятя за изпичане на хляба. Тя е или само пещ с малко навесче сайванче отпред или специално помещение – 8. До помещението на пещта се изгражда отделно помещение за месене на хляб и съхранение на брашното  кащи-10. Тъй като на схемата е представено дворното място на сравнително заможен селянин- ханджия, са показани и помещенията на хана – VІІІ(14,15, 16)