НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Вакарелската къща

Най-старата  вакарелска къща, за която има запазени сведения представлява правоъгълна постройка с две помещения. По - долу е показан схематичен план и външен изглед на такава къща от махала Бърдо. Това е основният предосвобожденски тип къща във цялата Вакарелска покрайнина. Строи се на един етаж кат, леко повдигната от земята – едно или две стъпала. Къщата се състои обикновено от две помещения – кащи – 1 и одая – 2. Изградена е от дървена конструкция, като гредите, най-често дъбови или букови са сглобявани посредством дренови клинове. Разстоянията между гредите са запълнени с преплетен плет от букови или лескови пръчки. Стените отвътре и отвън са измазани с глина и слама. Във Вакарел този градеж е известен като чакма. Къщата е покрита с едра ръжена слама, която се притиска от дълги пръти притки. Пода е глинен, като веднъж седмично се маже с разредена глина. Стената презида, в която са изградени огнището оджака – 3 и зиданата печка кюмбето  за отопление на одаята е изпълненна с каменна зидария от ломен камък с дебелина 0.8 – 1 м. В презида е оставено място за долап откъм кащи (5). Кащи е стая от къщата, в която се влиза направо от двора. Освен предната големата врата на задната стена има и втора -  малката врата, от където се излиза при нужда в задната част на двора. През малката врата през робските години семейството излиза при опасност, като в къщата остава само някой старец или баба. Стаята е без прозорци. Осветява се през вратите и от огнището.
В това помещение се извършват почти всички дейности по приготвянето на храната за семейството. Тук се готви, Меси се хлябът, кваси се мляко, сири се сирене, съхранява се брашното и инвентара за месене на хляба, подницата и връшника, посредством които се изпичат безквасни пити пресни погачи, баници и други тестени изделия. Съхраняват се качета със сирене, делви или качета с кисело мляко. На куки на гредите са закачени медните съдове котли, черни – калайдисани само от вътре и очернени от поставянето им на открит огън, и бели, калайдисани и от вън, в които се издоява млякото, пренася се вода за битови нужди за разлив. През студените дни в кащи се перат дрехите на семейството и се къпят децата. На специално обособено място – водник, близо до малката врата върху полица се поставят стомните с водата за пиене, покрити с месал и на куки се закачат котлите с вода за битови нужди разлив. Основно място в кащи се пада на огнището оджака, без което е нимислим животът във вакарелската къща. Огнището се устройва в специална ниша в стената презида в средата на помещението. Основата, върху която гори огъня е леко повдигната от нивото на пода и е изградена от трамбована глина. На греда, зазидана високо в стената е закрепен железен синджир верига с едри звена, който завършва в долния край с кука. На веригата, над горящия огън се закачат черни котли и котлета за приготвяне на варива, варене на мляко и затопляне на вода. На огнището постоянно е поставена перустията, трикрака или четирикрака желязна стойка, върху която на огъня се поставят глинени или медни съдове за приготвяне на храна. Веригата и перустията се купуват от самоковски железари. Много често те са обект на сантиментални спомени за отделни родове. Например потомците на Царевия род от Крушовица твърдят, че веригата от старата родова къща е от оковите и синджира на основателя на рода дядо Петър от Доспей, избягал заедно с тях от самоковски турски затвор. В долапа, изграден между огнището и малката врата се съхранява хляба, готова храна, глинени и медни съдове. В кащи се съхраняват и ценните вещи от селскостопанския и домашен инвентар, като въжета ортоми, брадви, чекръци, хурки и вретена и разглобения стан разбой,  когато не се използват.
Второто основно помещение във вакарелската къща е стаята за живеене одаята. В одаята вакарелското семейство прекарва времето отделено за хранене и почивка след изнурителния труд и през студените зимни дни и вечери. Тук семейството се храни около ниската кръгла маса паралия като всички са насядали на ниски трикраки столчета столета. След храна паралията се вдига и се прибира в някой от ъглите. Тази стая служи и за спалня на семейството. Всички спят на земята върху козяци, изтъкани от мутафчии от козината на козите. възглавниците чучите са дълги, пълни със слама. За завиване се използват домашно тъкани одеала алища, черги от груба вълна. Сутрин след ставане, постелята се вдига, като чергите, козяците и възглавниците се поставят на специано направена за целта в ъгъла полица от две дървета и надлъжна дъска саргин, юклук. На гредите на тавана е закачен светилника, а в последствие газена лампа. Одаята е единственото място от къщата, което се осветява. В одаята се намира място за една и повече детски люлки люляла, в които спят малките деца. За най малките бебета на гредите се завързва люлка от тъкан вълнен плат цадилка с четири дълги дебели върви на всеки край пращила. или плетена от пръчки люлка пулпас. Тук през зимата се отглеждат и играят децата. В ъгъла между двете малки прозорчета се разполага хоризонталният домашен стан разбой, на който през зимата се тъкат тъканите за дрехи, черги, месали, и др. В одаята се събират и седенките през дългите есенно-зимни вечери, на които момите предат или плетат, пеят и се надпяват, а всеки ерген иска да седне до изгората си. Тук се празнуват и всички празници от семейно-обредния календар, това е мястото за сватбените гощавки, кръщенките, опелата. Помещението се отоплява през студените дни от зидана печка кюмбе с отвор за палене откъм огнището в кащи. На стената около кюмбето са разположени полици за подреждане на съдовете за хранене – глинени паници, чинии, медни сахани и др. Тук е поставен и лъжичника за прибиране на дървените лъжици. Покрай стените в някои къщи се поставят грубо сковани пейки за сядане отураци най често покрити с домашно тъкани пътеки черги. На източната страна задължително, дори и в най-бедните семейства се поставя домашен иконостас, най често с малка икона на св. Богородица с кандилце отпред, което се пали на големите православни празници. 
Така описаната вакарелска къща търпи развитие в годините преди освобождението и малко след него, като в плана и първоначално  се поставя  допълнително помещение килер, в който се прибират повечето неща от кащи – качета, чували, повесма и къдели вълна, сушени плодове, частите от стана, чекръка и др., като по този начин в кащи се освобождава място. Паралелно след килера или малко след него във времето къщата се допълва с още едно помещение – одайче, в което спят младите новобрачни семейства. 
На долната снимка е показана къща с такова разпределение от м. Банчовци.Строена е около 1850 г. с керемиди е препокрита след Освобождението. 
Почти по същото време се появява нов елемент. За защита на входната врата към кащи се строят отводи, малка нишичка или покрита тераса за защита от дъжд или снегонавявания.
На долната снимка е показана къща с отводи от  Крушовица, строена преди Освобождението.
Освобождението на България е началото на нов бърз етап на развитие на старата вакарелска къща. Много бързо се преодолява страха от поробителя и масово започва строенето на двуетажни двукатни къщи с изграден от ломен камък долен етаж. Долния етаж се състои от две помещения – зимник за съхранение на храни и покъщнина  и помещение за обор яър на едрия добитък. Появява се нов елемент – стълбище съби с покрита тераса кьошка. Принципно помещенията на горния етаж запазват устройството и предназначението си също като еднокатната къща. Запазва се и малката врата като пред нея се строи открита площадка и стълбище. На долната снимка е показана двукатна къща от м.Крушовица, строена през 1900г.
Входа за обора и зимника са от другата страна. 
На следващата снимка е показана двукатна къща от м.Ръжана – строена през 1900г.
Къщи с тулена зидария се появяват в началото на ХХ в. около 1900г. – 1903г. в средищната махала Хановете, строени от заможни жители търговци, кръчмари, ханджии, като всички къщи там след тоди период са тухлени и така постепенно в годините около войните средището придобива градски вид. 
След четиридесетте и началото на петдесетте години във всички населени места от вакарелската покраинина се строят тухлени съвременни къщи, отговарящи на съвременния бит на населението.
 

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова