НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Семейно и общинно обичайно право

Семейно обичайно право

Семейството за Българския народ като цяло и на старите вакарелци в частност осмисля живота на индивида. То е цел за всеки мъж и всяка жена. В традициите на вакарелското население в миналото само напълно безумните не се стремят към задомяване и близките им не скланят да ги женят. Женят се дори значително физически недъгави. Оженването се смята като неотменно право и задължение: “Няма моминско или ергенско село”. На старото ергенство или моминство се гледа като на анормално положение: стара мома и дърт ерген са изрази за подбив и пренебрежение. Само сериозни здравословни основания могат да смекчат това отношение. Остарялостта за момчетата се смята най-често след 20-22 годишна възраст, а за девойките след 18-20 години. Оженените са вече задомени. Те образуват дом, къща. Освен съпрузите и техните деца семейството обхваща и старите родители на съпруга, ако има такива. Обикновено синовете след оженването се отделят в самостоятелно семейство; родителите остават да живеят при най-малкия след като се ожени. Това е било в миналото и при малкото семейство.В голямото семейство влизат няколко произхождащи от едни родители брачни двойки (малки семейства) със своите деца и внуци. Всички живеят наедно, което значи в една или няколко къщи с един двор, при общ имот, който не се дели, и се ръководят от едно лице обикновено най-стария баща, дядо, прадядо. Означението в българската книжнина на това семейство е челядна задруга. У народа обаче няма изработен термин, който да е възприет повсеместно. Във Вакарел означението става описателно: живеят заедно, общо живеят, живеят братски. Родоначалникът на задругата най-често е наричан домакин или старец Неговата служба е да разпорежда всички стопански работи, дори в подробности: кой да иде на оран, кой с овцете, кой на воденица, кой за дърва, коя ливада да се коси и др. Той е отговорникът на задругата и неин представител пред обществените власти и учреждения: него търсят за данъци, за разни постъпки или престъпления на някои от членовете. Той е съдник в задругата: преценява простъпките и поведението на членовете и има право да мъмри и да наказва. В обикновените и всекидневни разпореждания домакинът е пълновластен, но при по-важни случаи властта му е ограничена. В такива случаи той действа след съвещание с по-възрастните членове на задругата. В зависимост от естеството на въпросите това съвещание може да стане с всеки поотделно или на общо събрание около огнището в кащи. То е особено наложително, когато стане нужда да се купува имот, както и жива стока. Домакинът не може да сключва на своя глава заеми, които да задължават задругата, да ипотекира имот и др. При разни обреди и церемониали съгласно обичаите домакинът като най-стар прекадява, благославя, разчупва обредната пита, начева ястия, разрешава яденето, пиенето и др., един вид изпълнява домашна жреческа служба. В зависимост от това домакинът се ползва с изключително уважение в голямото семейство. В присъствието на домакина по-младите не смеят да седнат, ако той стои, или дори да е седнал, ако той не им каже да седнат. На трапезата в присъствието на домакина никой не започва да се храни, докато той не е започнал. В някои случаи той се храни заедно с по-възрастните членове мъже на отделна трапеза, а някои от жените почтително прислужват. В празник всеки от по-младите целува ръка, както и във всички случаи, когато той дава някому съгласието си за нещо. Домакинът се ползва от съответното уважение и вън от задругата като представител на цял род и голямо стопанство. Властта на домакина е пожизнена. В някои случаи при заболяване тя се отстъпва по негова воля на най-стария след него, въпреки че той и по право заема това място. В редки случаи, когато някой домакин не е ръководил добре задругата и от това са следвали сериозни вреди и загуби, по-възрастните членове са пристъпвали към заместването му с друг или са предизвиквали разделяне. Второ по важност лице в челядната задруга е домакинята. По право това е съпругата на домакина. Ако няма такава – съпругата на най-стария след домакина. Нейните права са да ръководи женския свят и децата в къщата: да разпорежда домашните работи между жените, както и домашното стопанство – птици и градина. Тя разпределя по значение и приходите от него. По отношение на всички жени и на невръстните тя има право да съди, да се поскара и да понакаже малко или да наклевети пред стария. И нейното положение е пожизнено, както и на домакина. Членове на задругата са само вътрешните, т.е. кръвно сродените. Всички ратаи или по друг начин вербувани членове в стопанството са външни и имат служба и права, строго определени от договора при ценяването им. Всички се хранят заедно, готви се за всички едно, храната се получава на обща трапеза. ако това е невъзможно поради броя на членовете или поради заетостта им в различни работи, те се събират на различни трапези, но с еднаква храна. Отделното готвене за едни или за други е признак на разпадане на задругата. изключение се прави за някои малки деца, за болни и за гости. Обличането е също еднакво за всички мъже и за всички жени според възрастта им. Женитбите се правят само на разноски от общата каса. Имотите – движими и недвижими – са неделими в задругата. Всички гледат на тях като на свое, работят като за себе си. Никой не може и да дръзне да каже, че нещо от имота е лично негово.Лична собственост в задругата е само облеклото и донесеният от жените чеиз и зестра.при женитбата им. В много случаи доходът от тази зестра (ако е крава или овце) се ползва пак задружно; ако е недвижим имот, той се дава на външни лица под наем за сметка лично на притежателката. Положението на башкалък (т.е. на отделност) в задругата се смята като подкопаване на хубавата традиция, създава обществено безредие – “башкалък къща разваля”.В задругата не е познато и понятието наследство. Смъртта на някой от членовете й не дава право на отделно наследяване от страна на децата му. Ако някой член се отдели от задругата, той не получава дял от имота, освен ако си е запазил по някакъв начин право на определен харман или двор. В духа на имотната цялост не получават дял и дъщерите, сестрите, внучките, когато се омъжват и излизат от задругата. На тази основа не е могло да съществува и имотно завещание в задружните отношения. Завещанието при умирането на домакина обикновено се е състояло в пожелание за задружен живот. Под влияние на узаконения стремеж към частна собственост след Танзиматските реформи и особено след Освобождението в челядната задруга във Вакарел се появяват желание за поделби. От този момент започват и първите официални делби на имота и се слага край на задругата, като някои от чертите и се запазват в рамките на отделното семейство.

Родствените връзки са основен елемент от семейното обичайно право. Братята на бащата са чичовци. Жените им са стринки. Обръщенията към тях са Чиче, и Стрино,. Сестрите на бащата са лели, а съпрузите им вуйчовци. Обръщенията към тях са Лельо, и Уке,. Братята на майката са вуйчовци, а съпругите им луйни. Обръщенията към тях са Уке, и Уйно,. Сестрите на майката са лели, а братята вуйчовци. Обръщенията към тях са Лельо, и Уке,. Родителите на бащата и майката са дядо и баба. Обръщенията към тях са Дедо, Деде и Бабо,. Обръщението към по-големите братя и сестри е Баче, и Како, а към по-малките на име. Женитбата установява родсвени връзки между двете семейства. Невястата е снаха снаа на родителите на мъжа и се обръща към тях с Мамо и Тате. Родителите се обръщат към снаха си със Снао или Невесто. Невястата е снаха на братята на мъжа, а те са и девере. Към по-големите от мъжа се обръща с Баче, а към по-малките с Братец. Те се обръщат към нея с Како, по-малките, или на име по-големите. Невястата е снаха на сестрите на мъжа, а те от своя страна са и зълви зъви. Тя се обръща към по- големите с Како, а към по-малките със Сестрице. Родителите на невястата са баба и дедо на мъжа, а той им е зет. Той се обръщакъм дях с Бабо, и Дедо, а те към него на име или Зете. Братята на невястата са шури на мъжа, а съпругите им шурнайки. Той се обръща към по-големите с Баче и Како, а към по-малките на име.  Те към него по същия начин. Сестрите на невястата са балдъзи на мъжа, а съпрузите им - баджанаци. Той се обръща към по-големите с Баче и Како, а към по-малките на име или с Баджанак, Балдъзо,.  Те към него по същия начин. Родителите на невястата и мъжа са сватове. Един към друг се обръщат със Свао, Свате. Кръщението и кумуването на сватбата поражда роднински връзки между кръсниците, кумовете, техните кръщелници и родители. Кумсвото се наследява по мъжка линия и по наследство. Дете на кръстника, на което той предаде кумството, кръщават и венчават поколенията на бащиния си кръщелник. Сменяването на кръстник се допуска само в изключителни случаи, ако кръстника остане без наследници. Най-често се избира нов кръстник между роднините на стария, да се поднови кумството, и ако те им откажат, тогава се кани нов кръстник. Към кръстника и съпругата му се обръщат с Кръсник, Кръснице, а те съответно към техните кръщелници с Кумец, Кумице,. Когато кумът кръщава или венчава неженен, с майка си или сестра си, то след оженването му съпругата му автоматично приема мястото на кръстница, независимо че не е участвувала в събитието. Не се допуска сключването на бракове между роднини. Преди да се пращат сватове на момата се събират възрастни роднини, които изследват родствените връзки, за стара рода. Преди да се даде отговор на момчето, роднините на момичето правят и своите проверки за роднинство. Спазва се роднинството по кръщение като пречка за брак, както и роднинството по сватовсво, като не се разрешава двама братя да се оженят за две сестри, както и двама братя да се оженят за две първи братовчедки и обратно.

Общинно обичайно право

Селската община във Вакарел, състояща се от всички индивидуални семейства и челядни задруги във покрайнината, се е управлявала от всички старци и по-видни и разсъдливи глави на семейства. В много случаи измежду тях е избиран един ръководител – вилаят чорбаджия или кмет, който е действал при всички случаи , като се е съвещавал с някои или с всички старци. Обсъждането на въпросите става или чрез посещения от негова страна по домовете на стареите, или на махленския мегдан, в средищната махала Хановете в селото или в кръчмата, а и в черковния двор в празнични дни. Изборът на вилаят чорбаджията става също на общо събрание на стареите при явно вишегласие.

Общинността се изразява преди всичко в безусловното общо ползване на мерите и землището:всеки стопанин може да изкарва на паша колкото има добитък, едър или дребен. Затова обикновено селяните сами преследват заграбването на общинските мери за частни ниви, особено ако заграбването става близо до махалата и създава неудобство за всички. Общо достояние е използването и на частните ниви, ливади, градини и пр., след като се прибере реколтата от тях: стърнища, царевичаци, бостани и др., есенно време служат за общи пасища. В това положение частните имоти могат да бъдат преминавани с коли. Основание за такива действия е, че мястото е общинно и че плодът му е прибран. Смята се, че собственикът няма право да го брани (да забранява минаване през него) и че ако иска да не му минават, трябва да го загради. Само заградените или запотнатите имоти, на които е сложен белег със забодени в земята отсечени клони от дървета потки престават да бъдат използвани общинно след прибиране на реколтата. Но заграждането на ниви, ливади и пр. в това състояние често среща решителни неодобрения, дори съпротива от обществото.

На второ място, общината свързва семействата и задругите с общинната собственост на водите, за използване на растителността и горите.Всички обществени мероприятия са извършвани общинно: поправка на пътища, мостове, чешми, кладенци, черкви, училища, валирането на ливадите и др. При всички тия случаи правата и задълженията на всеки член на общината са равни. Задълженията най-често се нахвърлят на глава, а не в зависимост от имотното и общественото състояние на отделния член на общината. Спазаряването на селски пастири – говедари, свинари и др. – е също общинна инициатива, и е грижа на отделни по-възрастни селяни по време на празник в църквата, на площада, в черковния двор и пр.

Съществена черта на общинността е и значителната автономност на селските общини от държавната власт, към която се  изплащат само някои видове данъци и се изпълняват редица повинности, опазването на пътя, ангарията по приготвяне на дървените въглища и превоза им до самоковските видни и мадани, събирането на данъка върху зърнените храни йошура, издръжката на стражевите кули. и др. от такъв характер.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова