Земеделие

Поради характерното географско положение на Вакарел земеделието е планинско. До средата на 20в. земятя се обработва примитивно. За земеделие се използват заравняванията, между врязаните в релефа долини и валози. Повечето от терените са наклонени и трудни за обаботка. Хумостният слой е с недостатъчна дълбочина. Почвите са подложени на изветряне и ерозия. Работните площи се означават с термина ниви. Изоставените за година, дви или три години ниви се определят като орници. Сеното е основен фураж за животновъдството и се добива в ливади. За храна се на добитъка се използват и млади разлистени горски растения, най-често дъб или бук, които се добиват в дребни гори определяни като шумаци или гарини.

След разпръсването на Вакарел през 1737 година, около новите селища се отвоюват площи за  нови ниви. Това става чрез изсичането на гората и прастите, изкореняването на коренищата и разораването на новите площи, определяни като цалина. Процесът на разораването на тези площи е известен с цапи цалина. "Чиче отиде да цапи цалина до валога"

Отвоюваните за земеделие са малки парчета, често не надминаващи площи от по 1-2 декара. За граници на нивите и определяне на сабствеността в наклонените терени се използват синури, наричани слогове. На слоговете се оставят да растат диворастящи сливи, джанки, диви круши или киселици. "Със стрина щидем да берем крушето на слога, че е окапало". Нивите, разположени на обширни заравнявания се ограничават с белези от големи камъни каменье, дупки, наричани потки и забити пръти или клони прибутки. "Одих та запотних ливадето на Свинярец", "Отсечи тоа сак за прибудка". Границите на нивите в равнищата са причина за чести спорове и вражди и по някога завършват със саморазправа. "Ангел па е барал камика на Средната ратлина и е преорал"