Тип на почвите
Важно практическо значение имат имената и характеристиките, които населението дава на различаваните от него почви.
За по-лоша почва се счита редката земя. Това е суха, пясъчлива пръст, която съхне лесно и няма в себе си вещества, които да я спояват поне отчасти. За да даде плод, тя трябва да се наторява добре.
За по-добра почва се счита кумсала. Тя произлиза от разрушението на скалите, но е по-богата с глинести вещества и хумус. Най-голямо пространство във вакарелско е заето с неязаето от нея.
Иловицата е богата с глина пръст. Счита се за още по-добра. Тя е лепкава и съхне мъчно. Добра е за засяване с пшеница и царевица. На нея посевите лягат мъчно от дъжда.
За най-добра пръст се приема тясната наносна ивица около р. Урка. Това е кара-топрак. Там са най-добрите ниви на вакарелци. От същия вид е обработваемата земя по терасите под м. Ръжана.
Нивите във Вакарел се оставят обикновено през година на угар. Тези от тях, които се сеят всяка година, се наторяват добре с оборска тор гной, гюбре, или на тях лежат егреци