Окопни и технически култури

Освен зърнени храни, населението във Вакарелската покрайнина отглежда и окопни култури, най вече фасул, и картофи. Окопните култури се засаждат на бразди или в отворени копки огнища. Окопават се два пъти. Пъвият път първа мотика копане и втори път – втора мотика или гърлене Докато преди войните варивата заемат незначително пространство и служат най-вече за изхранване на местното население, след войните те се изнасят и намират добра цена в близките пазарни средища. Картофите, които заемат първо място между варивата, стават особено добре в махала  Бърдо, където през 1931 г. са получени средно на декар 800 кг. Маслените и индустриалните растения са засявани до войните съвсем случайно.

След войните широко разпространение добива културата на мака. През 1931 г. е има 280 декара, засети с мак, докато в цялата Ихтиманска околия, включително Вакарел има, 503.6 декара. Първоначално той се засява само заради семето. Но след това македонските бежанци срещу добро заплащане, 1 000, та и повече лева на декар, добиват правото да обират катрана на маковите пашкули. От тях се научава и местното население. Полученият опиум се изкупува от Аптекарската кооперация в София.

От маслодайните растения след войната се засява слънчоглед между царевицата или варивата, от който всяко домакинство добива олио за лично ползване.

От другите технически растения до войните се сеят лен и коноп, като постепенно площите намаляват и губят значението си.