Осигуряване на фуражи

Сено за храна на животните се добива от естествените ливади. Пролетно време ливадите се валират по ред с общо закупен от цялата махала валяк от цилиндрично издялан камък с дървена ос. При валирането се затъпкват и изровените къртичини крътличини. След Гергьвден се преустановява свободната паша на добитък в ливадите завардват се. Коситбата започва през м. Юни след Пресвета, първия понеделник след св.Дух. Мъжете косят ливадите, а жените и децата обръщат и събират пластат сеното на купчини навиляци с дървени вили и гребла зъбачи. Сеното се прекарва в дворовете и се натрупва на голяма купчина камара. Мястото в двора, на което се изгражда камарата се нарича сенник.

За храна на животните се използва и сламата слес овършаването на житото, която отново се сгражда на голяма купа на мястото в двора определено за сламник. Плявата след отвяването на зърното също се използва за фураж, като се прибира в плевнята зимно време се смесва със смлян ечимик ярма и топла леко подсолена вода граши се. Сламата от овеса и сеното от фия урова, също се прибира в плевнята, за да не се похабява, защото е ценен фураж.

След приключване на усилената полска работа, за осигуряване на храна на овцете и козите мъжете на групи ходят в определени нискостеблени гори гарини, където събират клони с листа на шума, който струпват на удобни за достъп на каруците места на големи купчини лисници. Ако мястото е неудобно, стръмно върло, клоните се свличат, като се натрупат на купчини, завръзват се със синджир и се търкалят на мечка. Шумата се превозва в дворовете в определени съботни дни през зимните месеци, като всички отиват с каруци кола или шейни сани до определените места. Разпределят купчината листа на определен брой товари разфърлят лисника, чрез жребий определят кой коя камарка ще товари ждребат лисника и всеки закарва своя дял в двора.