НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Овцевъдство

Овцевъдството е силно застъпено сред населението на вакарелската покрайнина, защото овцете, кожите, сиренето, маслото и вълната се търсят в пазарните центрове и се продават на добра цена. Всяко семейство отглежда в периода до Освобождението по 80-100 овце, а в определени случаи и повече. Данните от статистиките сочат, че в различни години до средата на двадесети век се отглеждат между 15000 и 20000 броя овце. Или по около 3000 бр. На 1000 души от населението. До Освобождението овцете се отглеждат на саи, отдалечени от махалите. На фигурата е показан план на последната запазила се сая в м. Селянин, изработен от Гунчо Гунчев.

Саята е постоянна и добре обособена стопанска единица. Тя служи за презимуване на козите и овцете. Пред кошарата за овцете се намира открит и добре ограден двор обор, наоколо със завет или послон навес за пазене от вятъра, където овцете могат да се разполагат нашироко. Къщичката за овчаря 1 е снабдена с всичко необходимо. Тя е от чатма измазан плет и е покрита със слама или е проста, издълбана в земята колиба, покрита с бузари чим.. От единствения и прозорец може добре да се наблюдава какво става в обора 4, кошарата 3 и заветите 5. Саята има също така голям двор 6, на единия ъгъл на който се намира спластено на купи сено 7, обградено с плет, с което се изхранват зимно време овцете. В нея са държани най-много 150 овце; обикновено е имало 80-100 овце. През зимата овцете се хранят със сено и дъбови клони със запазени листа по тях шума Веднъж седмично им се дава грашено, кърмат се

За лятната паша  се събират животните от 4 – 5 саи по около 400 – 500 животни, които пренощуват в летни кошари егреци. Егреците са подвижни, като се изграждат от отделни парчета плет изплетен от лескови пръти с височина около 1.5 м. пердета, плетищаПердетата се изправят, като се закрепват загажвят на забити дървени колове колци, към които се зарепват посредством изплетени от пръчки пръстени гажви. Егрекът обикновено има две отделения, едното за сагмала дойните овце и другото за яловите овце и овните. Когато агнетата се отбият и се държат на егрека, в него им се прави отделна преграда, наречена котор.

Отворът, през който овцете се прокарват, за да бъдат издоени, се казва страгаСтрагата е обикновено на една от стените на отделението за сагмала, но когато егрекът е само от дойни овце, той е в средната преграда. Отстрани на егрека се забива дебело дъбово или буково дърво, с изсечени като куки клони, на което овчарите закачат дрехите и вещите си торба, гърнета, котлета, ведра и др. суа. Овчарите спят нощем в дълги колкото човешки бой сандъци, изплетени от плет измазан с глина и покрити отгоре със слама или тенеке кочии одъре. Те имат от едната си страна отвор, който се закрива с перде от черга или чувал. През него овчарят се промъква вътре. Всеки одър, кочия има отдолу колела за по-лесно предвижване или пък къси крака колци, които не му позволяват да се допира до земята. В кочията овчарят не може да седи а само ляга и се завива с ямурлука япунжака, който е задължителен атрибут. На всеки егрек има и по 5-6 овчарски кучета, които защитават от нападение от вълци. Освен като нощна защитна сграда егрекът има и друга по-важна стопанска задача, а именно да улеснява натоварването на дадено парче земя. За тази цел пролетно време егреците се правят на угари или орници, които после се подмятат и насяват с пролетници, а есенно време, след жътва, те се правят по всички ниви, за които стопанинът намира, че това е нужно. След като овците са преспали две-три нощи в него, той се премества в друга част на нивата, а по-после и на друга нива.

След като излязат на егрек на Гергьовден, овцете се изкарват на нощна паша попаска и сутринта рано се издояват предаят. Всички стопани се събират заедно с ведра или бели котли и трикраки столчета столета, сядат обръщат съдовете с отвора на долу, за да се убедя че са празни и всеки издоява своите овце. Издоенето мляко се измерва със специални мерилни съдове половинки и се определя количеството мляко, което всяко семейство трябва да получи което се записва на рабош. Една половинка дава право на едно ведро, около 12 литра. Четири ведра са равни на един капон.

До освобождението и малко след това млякото се преработва в близост до пашата в специално изградена от плет със сламен покрив временна постройка бачия. На бачията един възрастен член от семейството прекарва през цялото време, докато семейството взима млякото. Там е налице и цялостен мандраджийски инвентар. Млякото се подсирва докато е още топло или се изсипва в широки разлати глинени съдове гюведжи, за да се събере повече каймак за масло, оставя се  на каймак. Маята за сиренето сирището се взима от стомасите на заклани млади агнета. Сиренето се цеди в цедилки в дървени калъпи и се поставя в дървени качета, залето със саламура. Маслото се бие в буталки. и за кратко време се съхранява в глинени гърнета под вода. За съхранение за по дълго време маслото се препържва и се налива в глинени съдове. За зимата се кваси кисело мляко в каче, като отгоре си залива с разтопена лой. От суроватката при отцеждане на сиренето се изварявя извяра.

Преди освобождението на България. всяка такава бачия е длъжна да дава по тридесет оки сирене за издръжка на караула в стражевите кули в м. Хановете. Заедно с овцете се отглеждат и по малко кози но те не са широко застъпени. Козето мляко не се дели, а се обработва с овчето. След освобождението и през годините до войните саите губят своето значение и постепенно се изоставят. Изоставя се изграждането на бачия. Млякото след издояването на егрека се носи в къщи и там се преработва. Постепенно отрасъла губи своето значение и след създаването на ТКЗС и ДЗС частното овцевъдство почти замира.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова