НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Временни селскостопански работи

Романя. Обичаят да се ходи в низината на р. Марица на романя, на жътва, се създава, когато там възникват големи турски чифлици за обработването на чиито земи не са достатъчни работните ръце на нарочно заселваните при тях християнски села. през ХV в. Първите жетварки са закарвани насила, тъй като при господстващата тогава несигурност и по-друг морал родителите не пращат доброволно момичетата си да ходят по далечните краища. Тъкмо затова турските бейове по-късно създават пълна безопасност за жътварите, за да могат да си осигурят тяхното ежегодно доброволно идване. Бележки на стари пътешественици свидетелстват, че те са постигнали до голяма степен това. Понеже Пазарджишкото поле храните узряват по-рано отколкото във Вакарел, това сезонно печелбарство съвсем не пречи на местната земеделска работа. За романя във Вакарелско са тръгвали около Пресвета и се връщат към Петровден, за да могат да помогнат за жътвата във Вакарелско, която започва по това време . На романя  отиват на тайфи от по 20-30-40 моми, начело с отговорник драгоманин. Те си водят специална готвачка - куфарица или магерка, която готви на групата в къщата на чорбаджията. Той дава нужните за това продукти. Всяка група има на 3-4 жътварки един връзвач. На жътварка се плаща по 50-60 пари на ден, а на връзвач - 100 пари. Жътвата трае около 3 седмици. Драгоманинът е възнаграждаван или отделно от чорбаджията, или пък взема процент от заплащането на жетварките. Той води всички преговори и пазарлъци. Жътварите, както и чалтъкчиите, се изпращат с цветя и песни от цялата махала. Пътуват винаги пеша. От Вакарел жътвари  ходят главно в пазарджишките села. Момичетата са се събират в турско винаги от драгоманин, който получавал за това пей капаро. След Освобождението самият работодател, или пратен от него човек, идва предварително и дава пей на момичетата, а след това при започването на жетвата идва повторно, за да ги заведе. На романя ходят всички моми от 15 години нагоре. Женените жени ходят рядко.

Чамур. Едно извършвано само от мъжете сезонно придвижване е отиването на чамур, както накратко се означава работата по засяването на ориза. На групи от по 3-10 души, те отиват обикновено в Пазарджишкото поле, а много нарядко стигат до Пловдив. Една такава групичка се спазарява обикновено при един чорбаджия. Работата започва около Благовещение Благовец и продължава до Гергьовден. Случва се да започват една или две седмици по-рано. Получават за цялото работно време 80-100 гроша, та до 120 гроша. Работата им е да направят оградните стени тировете на плитките басейни, които преди да се засее оризът, се пълнят с вода. Обличат през време на работата вехти чешире стари потури , за да не изгниват новите. След Освобождението постепенно престават да ходят на чамур.

Чалтък. С чалтък, турците означават оризищата. Под отиване на чалтък вакарелци разбират отиване за жътва и вършитба на ориза. Чалтъкът продължавал от Кръстовден или Малка Богородица до Димитровден. Ходят както моми, така и ергени и мъже и то, подобно на другите сезонни предвижвания, в Пазарджишкото поле. Много рядко до Пловдив. За чалтък се събират доста големи дружини, до 50-60 сърпа, водени също така от драгоманин. Плащат им различно, по 2-3-4 гроша на ден според вида на работата жътва, вършитба, пресяване и др. и похватността на работниците. След привършване на тази работа някои остават да връзват тютюн.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова