Превоз на товари. Кираджилък
Кираджилък е превозване на стоки или хора. Това странично занятие на населението се упражнява сравнително малко време. То добива по-голямо значение след прокарването на шосето София-Пловдив, през 1860г. Истинският му разцвет обаче е между Освобождението и построяването на железопътната линия през 1888 г.
Превозват главно дъски и греди от селищата в северните поли на Родопите, Белово, Сестримо, Габровица, Костенец, Долна Баня и др. за София, където се чувства голяма нужда заради развитото по това време строителство. Когато не намират кирия, вакарелци купуват дървен материал за своя сметка, като го закарват и продават в София. Превозвани са също така за София разни стоки, които вземат от Сарамбей Септември, където има големи складове за стоки, от Пазарджик, та дори и от Пловдив. От пазарджишките села возят вино, ракия, орехи, грозде. Кираджилък правят през всяко време на годината, главно обаче след свършване на полската работа. Превозът е изключително с проста волска каруца, с колелета без шини. Някои вакарелски кираджии стигат чак до Лом, откъдето докарвали обратно сол. Карат от Самоков желязо на Узунджовския панаир. За сол ходят и на Текирдаг Родосто. Вакарелци-кираджии са стигат до Солун, Пирот и Ниш.


