Ковачество

Единствената добре обособена, макар и малка група занаятчии, които осигуряват прехраната си само от занаята, са били ковачите. Този занаят се упражнява главно от християни цигани бугарски цигане, поради което те всички се наричат от местното население коваче. Така те са известни по цялата Ихтиманска Средна гора, та и по-надалече. Всички цигани-ковачи, които практикуват във Вакарел, са от селата Чамджас Борика, Горна и Долна Василица, Горни Пасарел и др. Всяка по-голяма махала има ковач. Във всички махали той е спазаряван кутурица кесим за цяла година, като му се плаща в натура. Така на ковача в с. Крушовица се дава за всеки чифт впрегатен добитък ярем шиник жито, 10 оки брашно, кола дърва, половин ока сирене, 2 чувала непресято от плявата жито и 2 гроша пари. Два пъти в годината той ходи за вълна. Работи и на съседните махали Млечановци, Бальовци и Яздирастовци, но срещу заплащане. През 1930 г. единственият ковач във Вакарелско, спазарен на кутурица от повечето къщи, е в с. Бърдо. Условено е да му се даде на всеки ярем по 15 кила жито 1 шиник и по време на харман 2 чувала непревято жито, а освен това всяка неделя да ходи на дарба при тези, на които работи. Те му дават по 1-2 саханчета брашно, малко сирене, мътеница, мляко, а зиме и сланина. На дарба са и всички други ковачи. Работата на ковача е да направи и наостри, когато затъпеят, секира, мотика, тесла, палешник, да направи също така пурия, скоби, халки и шини за каруцата, пиростия и др. За да се направи някое от тези неща, трябва да занесеш желязото, от което ще стане то, и въглищата, да помагаш при чукането и да духаш с духалото, докато се направи.