НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Стари мерки

Под български народни мерки във Вакарел следва да се разбират  се разбират начините и понятията за измерване в бита. Те в повечето случаи са условни и не са строго дефинирани като съдържание.

Клекавец - това е най-малката мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга. Подразбира се дължината на нокътя на палеца.

Пръст - Под разстояние от един пръст се разбира широчината на показалеца, разстояние от два пръста отговаря на широчината на показалеца и средния пръст, три пръста е широчината на показалеца, средния и безименния пръст, а под разстояние от четири пръста, се визира широчината на всички пръсти на едната ръка без палеца.

Чеперак - Дължината между разперени палец и показалец.

Педа  - Най-разпространената и употребявана мярка. Разстоянието от една педя е равно на разстоянието от върха на палеца до върха на кутрето при разперена ръка. Тъй като ръцете на хората не са еднакви, често за по-голяма точност се упоменава и чия е педята.

Лакът - Разстоянието от върха на пръстите на ръката до лакътната става, около 50 см.

Аршин - Тази мярка за дължина е с различна големина в различните краища. Обикновено два лакътя правят един аршин, но някъде се използва и строго установената в Османската империя мерна единица аршин, отговаряща на 68 см.

Крачка (разкрач) - Използвана при измерване обикновено на имоти и земя. Отговаря на разстоянието образувано от разкрача на възрастен човек.

Човешки бой  - Използвана обикновено като мярка за височина. Отговаря на ръста на употребяващият я, ако не е указан конкретен човек.

За измерване на особено големи разстояния се служи с понятието ход, човешки или конски, взет във времето. Например един ден пеши, два дена с кон и т. н. Обикновено под разстояние от един ден пеши се разбират около 30 км, а когато е упоменато, че е конски ход, разстоянието се удвояваи под един ден с кон  се разбира 60 км.

Освен тези мерки за разстояние се използват и други, т. нар. случайни мерки. Като такива могат да се използват дължината на дръжката на някое сечиво брадва, мотика и т. н.

Във Вакарел са се използвали и мерни единици, определяни чрез времето нужно за извършване на дадена дейност (обикновено земеделска). Например за големина на нива се употребяват  изрази като два дена оране с чифт волове или един ден копане с мотика.

Основна мярка при овчарите за мляко, например, е ведро. Освен дървен съд, в който се дои млякото, под ведро се разбира и количеството мляко, което се вмества в него. Обикновено то е равно на 10 оки. Ведрото се дели на половинки, равни на вместимостта на половин ока. Половинката се специална съдина на всеки егрек при предаянето и замерването на овцете. Млякото се издоява и се мери с половинката. Една половинка мляко от замерката дава едно ведро за получаване от бачията. Четири ведра дават един капон.   Ока е турска мярка, употребявана и за тежина и вместимост, равна е на 1200 г и от своя страна се дели на четири по стодрама, като сто драма са равни на 1/4 ока или 300гр.  

Като единицата за измерване на зърнени храни във Вакарел се е използвал  шиник. Един шиник събира 12 кг. зърно ръж.

Най-общо старите вакарелци делят времето според изгрева и залеза на слънцето. Денонощието от своя страна се дели на ден и нощ. Преди масовото навлизане на часовника, денят се е разделял в зависимост от положението на слънцето - сутрин, ручок, пладне, икиндиа, вечер. При слънчево време се използва особено от пастирите и измерване със стъпки по собствената сянка: пладне — две стапки, ручок и икиндиа пет стапки.

Времето през нощта се определя по пеенето на петлите. Според пеенето на петлите времето след полунощ  се дели на три. Времето след полунощ се дели на първи петли, втори петли и трети петли, като първите петли са скоро след полунощ, а трети — малко преди съмване. По-големите срокове се пресмятат с дни, седмици недели, сезони и години. Използвани са основно четирите сезона — зима, пролет, лято и есен, зимаска, пролецен, летоска и есенеска.

Основно помагало за водене на сметки е рабоша. На рабош се записват данъците в натура йошура колко шиника е определено и колко са дадени, ведрата мляко, което трябва да се получи, количеството дървени въглища, което се дава като ангария на самоковските бейове, бройката на овцете, което всяко домакинство има в билюка на егрека, заемите и вересиите, които се получават и дават. Рабоша представлява лесково дърво с определена дължина. Пръчката се заделва от двете страни, като удобство за зарязване. На около десетина сантиметра от единия край пръчката се засича косо и се разделя по сърцевината на две. Нишо друго не се прави, за да може след допиране на двете половини да паснат точно и еднакво. Парчето с дръжката се нарича майкя А а отцепеното - щене, кутре Б. Числовите значения се отбелязват на допрени части на рабоша, посредством черти със зарязване. Една права черта е цифрата 1-І, 2-ІІ, 3-ІІІ, 4-ІІІІ, 5- /  , 10-Х, 100–V, 1000-VV, 12- Х ІІ, 28-ХХ / ІІІ, 143-V ХХХХ ІІІ, 1435-VV VVVV ХХХ /. С една дупчица на двете половини се отбелязва четвъртинка, а с две една над друга – половинка. Числата се определят като наизуст матимо се сумират значенията на цифрите.

Тъй като рядко се използват големи числа, рабошът е удобно средство за записване съхранение и предпазване от манипулации на данни във Вакарелската покрайнина до средата на ХХ век.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова