НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Раждане

Омъжената жена заживява семейния живот с всички негови радости и несгоди. Когато тя почуства, че носи в себе си нов живот, съзнанието и се изпълва с мечти за бъдещето на детето. Осигуряването на неговото здраво душевно и телесно развитие се гарантира още от първите дни на бременността със спазването от бременната жена на опредлени правила установени с обичайно-обредната система. Невестата е трудна, непразна след като установи спиране на менструацията месеца, прането. Щом разбере, че е бременна, жената е задължена да сподели това със свекърва си, майка си и други жени, за да проговори проорати детето по-бързо. За бременната са установени редица правила, които тя спазва за доброто на детето и семейството. Тя не трябва да  преминава пред каруци и хора, да минава пат на впрегнати кола и ора, за да не се случи нещо лошо, както на нея, така и на околните. Не бива да прескача през процапа на колата, за да не роди трудно, а и за воловете не е добре, и не бива да прескача въже, за да не се задуши детето, както и маши, за да не бъде детето синьо под очите. При мъртвец не може да ходи. Изключение се допуска само за най-близки хора, само ако на малкото и пръстче има вързан червен конец, който след успешно раждане се поставя във водата на първото къпане, и след това се хвърля дето човек не гази. Ако през време на бременността жената види пожар и се пипне, някъде по тялото, на това място на детето ще се появи червено петно. За да се предпази детето след успешно раждане то се окъпва с въглен главня, който също се хвърля дето човек не гази. Ако бременна жена открадне нещо по време на бременността, то на челото на детето ще се появи образът на откраднатото. Всичко което види и и се яде, бременната може да яде, за да не абортира, да не пометне. Бременната жена не трябва да яде царевица, за да не излязат бели мехури на детето, когато яде плодове, трябва да избягва накълваните, за да не се появят дупки по кожата на детето, не трябва да яде баница с печени кори олби, за да няма лишеи кори по кожата на детето. Бременната трябва да се въздържа от ядене и пиене при залез слънце на заода, за да не се захласва от плач детето. От Игнат до Кръс (Богоявление) беменната не бива да работи и да пере, заради родилните мъки на света Богородица. Преди раждането се приготвят пелени за детето от употребявани памучни ризи и горна пелена от вълнена престилка фута.

След като усети, че времето за раждане пеиближава, бременната жена съобщава на свекърва си, която от своя страна вика бабата. Раждането се пази в тайна, за да не чуят лоши уши и невестата да се мачи много. За улеснение на раждането мъжът се качва нависоко, и промушват жената под него. Бабата пали кандилото и развързва всичко вързано по родилката и стаята. Всичко около раждането е в ръцете на св. Богородица, която според вярването е при родилката. След като детето се роди бабата прерязва пъпната връв със сърп, завързва я с коса отрязана от родилката и след като я постави в кърпа се хвърля в кочината при прасето, за да върви на детето напред, както свинята рови само напред. Веднага някоя от жените замесва пресна питка богородично турте, за да може св. Богородица да яде и да иде при друга родилка. Детето се окъпва от бабата или свекървата във вода, в която са пуснати жълтица, печена кора за баница, въглен и червен конец. За родилката и детето се постила слама в кащи, където се преместват тя и детето. Очите на детето се покриват с ръчника, кърпата подарена от невестата на мъжа на годежа. Около родилката се поставят катраницата от каруцата, метлата, лъжица, парче хляб, и главня, които да я предпазят от родилна треска и загуба на кърма да не оградиса. Кани се жена, която в момента кърми доила да задои детето. За разчупването на богородичната турта се канят жени съседки, като преди това на прага на къщата се поставя червен конец, да не би да влезе нечиста жена, която да навреди на детето. Първият залък се отчупва, посолява се със сол и се дава на родилката да има кърма. Родилката и детето прекарват върху сламата в кащи три дни, след което се изкъпват и преместват в одаята. Сламата отново се хвърхя в кочината за да върви на родилката и детето напред. На третия ден вечерта в стаята при родилката и детето стоят свекървата, майката на родилката и някоя от по-близките роднини. На трапезата се сипва падица с ядене и хляб и три лъжици, тъй като се смята че тази вечер при детето идват орисниците и приготвената трапеза цели да ги омилостиви и да не предричат лоша съдба на детето.

На седмия ден след раждането вкъщата на родилката се събират жени  на погача на детето. Домашните месят голяма пита с квас, изпечена в подница, която поднасят с мед на гостенките. При събирането на погача на прага на вратата се поставя каменна плочка обвита с червен конец, която при влизане жените прескачат, за да не урочасат детето. След като събралите се жени се разотидат, плочката се поставя във водата за къпане и след като детето се окъпе плочата се хвърля дето не се ходи.

Около петнадесетия ден след раждането детето се кръщава. Преди кръщенката кръсника се кани калесва от калесари с погача и ракия. Поканват се и близки роднини, които при идването си в къщата носят погача със сирене и кромит лук, за да има кърма родилката. Кръстниците, бащата, бабата и доилята занасят детето в черквата в Хановете. Името на детето се избира от кръсника и се съобщава на свещеника. Кръстницата поема детето от свещеника и го повива в донесени от нея пелени, повой и бяло платно. След връщането от черквата, кръстника подава детето на майката като казва “Даде ми мръсни черва, сега ти ги давам чисти” или “Еврейче ми го даде – християнче ти го давам”. Всички сядат на трапезата и се гощават. Родилката ги черпи с вино  и ги дарява. Кръстника дарява с риза, чорапи и кърпа, а кръстницата с ръкаве за сукно, чорапи, кърпа. В този момент родилката пита и за името на детето. Кръстикът вдига бъклицата с вино и казва “Айде наздраве! Да ни е жив и здрав ........... Да ссме живи и здрави и да го венчаме “.  Кръстникът кръщава само момчетата. Момичетата, които още от раждането са предопределени да станат част от ново семейство  се кръщават от близки на семейсвото жени.

До четиридесетия ден родилката се смята за нечиста и спазва определени забрани. Не стои сама в къщи, не гледа в далечината, не пресича път на впрегнат работен добитък и хора отправили се на път и работа. Дрехите на детето не се простират навън, а и след това се внимава да се прибират преди залеза на слънцето, защото след това излизат болестите.

На четиридесетия ден свекървата меси обреден хляб и завежда родилката и детето в Хановете на черква, където свещеник чете предвидените за този случай молитви, а свекървата раздава погача с мед.

Празниците и обредите съпътсвуват детето през целия живот до оформянето му като младеж и девойка. Те се отбелязват най-често с приготвяне на обредни хлябове и обличане на нови дрехи. Отбелязва се поникването на първия зъб, прохождането на детето – прощапулник, ушиването на първите дрехи- чешире за момчетата и сукно за момичетата, които терзията ушива безплатно, най-често от бяла аба, започването на самостоятелна работа – най често оране за момчетата и месене на хляб и тъкане от момичетата.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова