НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Женитба

Отминали са детските и юношеските години. Постепенно вчерашните юноши са се оформили като моми и ергени. Изживяват се първите любовни трепети. Първите докосвания на хорото, седенето един до друг на седенките, припевките от другите моми и ергени. Младежът и девойката са се харесали  и свенливо са съобщили за това на своите родители. Тъй като неписания обичаен закон във Вакарел гласи женитбите да стават след изричното съгласие на родителите, те вземат нещата в свои ръце. В стари времена често се случва да се извършват сватосвония и женитби между млади хора, които дори не се познават. Потготовката при вакарелската сватба започва с изпращането на сватовници  утръчняци от страна на момчето при близките на момата за проверка на нагласите на момините родители и изразяване на момковите родители за сватяване. За сватовници утръчняци се изпращат много близки до семейството на момъка хора, които умеят да запазят в тайна замисъла за сватба, до окончателното съгласие на двете страни. Честа практика е сватовниците неколкократно да посещават домовете на двете семейства до постигане на съгласие.

След постигане на съгласие от страна на двете семейства за официално потвърждаване на съгласието се прави предварителен годеж запив В къщата на момата отиват ергенина и неговите родители. Те носят пита погача, бъклица вино и китка с жълтица. След като влизат в дома на момата, бъдещата свекърва и подава три пъти бъклицата с вино, от което момата отпива по глътка. Това се счита за официално потвърждение че момата и родителите са съгласни със сватбата. Тогава даряват китката с жълтицата на момата, а тя от своя страна дарява момъка с кърпа  ръчник. Двете семейства уговарят деня на годежа и се разотиват.

Официалният годеж се извършва в дома на момата. За годежарите се готвят ястия и се прави трапеза. От страна на момата присъстват най-близките и роднини, чичовци, стринки, лели, вуйчовци и вуйни. От страна на момчето присъстват родителите и неговите най-близки роднини. Ако и сега всички са съгласни със сватбата, момата целува ръка на годежарите и ги дарява с кърпи, чорапи, ръкави за сукно и яки за ризи. Всички сядат на трапезата като честитят на младите годеж. Пеят се трапезни песни.По време на трапезата се уговарят за даровете и чеиза. От страна на момата искат пари, контушета и обувки за майката и обувки за сестрите на момата, ако има такива. На свой ред и бъдещата свекърва изразява желанията си колко чифта ръкави за сукно, чорапи, ризи и кърпи да даде момата за момковите братя, снахи и сестри, деверите, етървите и зълвите. Тогава се определя и деня за сватбата. След обяд в двора играят хоро на песен и гърмят с пушки, за да известят на общността, че момата и момъка са сгодени.

Поради спецификата на селищното устройство и отдалечеността на махалите вакарелската сватба започва в събота. Преди обяд единият от деверите отива в гората и отсича тънко право дърво от леска или габер за сватбено знаме уруглица, което домашните украсяват, като на върха завързват три разноцветни кърпи, едната от които задължително червена, китка от варакосан чемшир и босилек и звънче. Няколко близки роднини на младоженеца ергени и моми калесари с вино и ракия обикалят махалата, като канят на сватба. Родните канят с ракия, а с вино цялата махала. Деверите с ракия и погача канят кръстника. Специални калесари се изпращат при близки и позноти от другите махали. След обяд деверите, зълвите и близки роднини, с впегнати каруци отиват в къщата на момата да я вземат. При тръгване за момата пеят специална песен

Припаднала тевна магла.

Низ маглата ситна роса...”

Пратениците от страна на младоженеца носят шиле, което дават на бащата на младоженката, който от своя страна тогава им дава дъщеря си – “душа за душа” След като почерпят пратениците, момата се прощава с близките си, като сватовете пеят песента

“Ела се вие, превива,

мома се с рода прощава”

Деверите извеждат младоженката и я качват на каруца. На друга каруца натоварват чеиза и и се отправят към дома на младоженката като запяват песента

“Нали ти рекох, момина мале,

не сади ружа в градина,...”

От страна на младоженка я придружават от три до пет ммоми и невести плетарии, които да я подготвят за сватбения ден. При обратното пътуване към къщата на младоженеца пеят песента

“Кога за Елка тръгнааме,

вишни и чиреши цъфтеа....”

В двора на младоженеца деверите свалят бладоженката от каруца. Най-напред я посреща свекърът, който я прегръща, целува я по челото и я завърта три пъти около себе си. Свекървата я посреща на прага на къщата, където е послала бяло платно. Подава на булката самун леб, канче вода и каделя вуна. Младоженката отчупва и хапва от хляба, пийва от водата и с къделята вълна топната в мед маже горния праг на вратата да прилегне у новата каща, след което влиза в къщата, където са се събрали близки от страна на младоженеца и се веселят. Вечерта младоженката преспива при сестрата на младоженеца или близка роднина.

Сутринта домът на младоженеца се оглася от весела шетня. Зълвите или млади невести месят хляб и обредни погачи. Специално поканени жени готвачки куфарици готвят сватбени госби, като специално за пред кума се пече кокошка. Свекървата постила в зависимост от времето черга на двора или в одаята и върху нея поставя решето със сипано в него жито на дъното. На столове сядат булката и младоженеца, като с единия крак стъпват в решетото. Плетариите започват да решат булката, а настойникът старойкятя бръсне младоженеца. Настойникът старойкята и неговата жена са от бизките роднини на младоженеца, които се прикрепят към булката и младоженеца, за да им помагат при сватбения ден и да имв дават необходимите наставления. Свекървата дарява плетариите и старойкята с колаци, чорапи, забрадки шамии или ръкави за сукно ръкаве. След това младоженците се преобличат в нови венчални дрехи, които ще обличат от тук насетне на големи празници, Коледа, Великден, на сватбите на децата си и при смъртта си. В това време неженени зълви и моми вият сватбените венци, като за основа се използват пръчки от плодно дърво, най-често ябълка, около които се увиват варакосани бръшлян, чемшир и цветя. При виенето на венците се пее песента

“Сокол прелетва,

и геракиня...”

След като всички са готови, поканените за сватбата музиканти, най често ггъдулар, гайдар и тъпаннжия, засвирват на хоро тупне тупана. С музика и игри младоженеца, старойкята и други роднини отиват в дома на кума, за да го доведат тържествено на сватбата. В двора на кума музикантите свирят хоро, кума черпи сватбарите и заедно с негови близки роднини подкумаци, с музика и хора се връщат в дома на младоженеца. Когато наближат, младоженеца избързва напред и заедно с булката, с бъклица вино и възглавница посрещат кума на двора. Слагат възглавницата, кума сяда на нея кръстато, поема бъклицата от булката отпива и благославя “Айде кумице, да ти е честит нов дом! Да ти е честито момче! Каде отиш да илядиш! Отземи да ти расте, отнебо да ти тече! Що мислиш – да стане! Суо да фанеш – филизе да пущи! Да ти даде Господ челяд колко у Габра кленове – толко у вас синове, колко у Казичане зелки – толко у вас щерки! Айде таа година да венчаваме, до година да кръщаваме!” След благословията кума влиза в одаята и сяда на определеното му място. Пред него има поставен квасник със забодена  върху него китка от варакосан чемшир.

Булката взема котле с ракия и започва да черпи минава предавка. Започва от кума, като му целува ръка и подава ракията. Кумът пие и благославя. “Да ти е честита предавка! Да ти е пуна рака, да ти е честит дом! Да ти са живи и здрави нови роднини! Да биде Бог да остареете и побелеете като Рила и Стара планина! Да станете у старо село стари подавници! А наздраве!” Пие и връща ракията, като невестата му целува отнава ръка. Така  обикаля и целува ръка на всички гости. Започва сватбено веселие до идването на свещеника. Кръстницата забулва булката. Свещеникът венчава младоженците. След церемонията кръстницата дава на младоженците колак и мед от кума, след което веселието се разгаря с нова сила. Булката, придружена от настойницата отново минава сред гостите като този път ги черпи с вино.

Настъпва моментът на даряването. Свекървата постила на двора нова черга, върху която подреждат даровете. Булката застава и с помощта на настойницата започва да дарява сватбарите по ред. Най-напред минават кумът и кумата. Невестата им полива с вода, целува ръка, черпи с вино и мята дара. Те от своя страна я дарявят, най-често с бели котли. По старшинство минават останалите сватбари, като подаряват на булката обикновено медни или глинени съдове, а тя ги дарява ризи, чорапи, забрадки, яки, ръкави и пешкири. След като свърши даряването всички играят хоро, водено от булката, като останалите свабари играят с дарове на раменете. Веселието продължава до залез слънце, след което изпращат кума с музика а сватбарите се разотиват. Трапезата се раздига. Остават само най-близките роднини в кащи около огнището. Младоженците, след като получат необходимите наставления от старойкята и настойницата се оттеглят в одаята или одайчето за първата си брачна нощ. След брачния миг младоженецът излиза и гърми с пушка. В брачната стая влиза настойницата, която обгрижва  булката. Свекървата внася ново решето в която поставят ризата на булката върху която аленее червеното цвете на девствеността. Веселието избухва с нова сила. На двора се пали огън. На огнището се стопля ракия подсладена с мед блага ракия, с която всички се черпят. Ако кумът и родителите на младоженката са от същата махала в техните домове веднага се носи блага ракия в окичено с цветя котле или шише. Ако те живеят в друга махала, благата ракия се носи сутринта. Въпреки битуващият християнски патриархален морал, дори и по биологически причини върху ризата не присъства  цветето на девствеността, вместо блага ракия в дома на булката занасят ризата и, намазана със сажди. При този случай бащата дава голям откуп, най-често нива, а върху невестата за цял живот остават приказките, че ракията и не е била блага.

Сватбата продължава на следващия ден в дома на булката, където отиват младоженците, кумовете, свекъра и свекървата, старойкятя и настойницата близки роднини да прават понеделник. Там отново пият блага ракия, гощават се и се веселят.

В петъка след сватбата, младоженците, свекърът и свекървата и близки роднини отиват на гости на родителите на булката на повратки. Там се гощават и веселят до късно, след което се прибират в къщи. Младото семейство нощува в дома на булката, за да не завари първата събута булката на друго място. На сутринта тя си измива главата и заедно с мъжът си се прибира в новия дом.

Сватбените обичаи завършват на първата цветница след сватбата, когато кумовете посещават младото семейство в новия дом, като занасят дар нова кошница пълна с яйца. Там ги гощават баница с орехи полята със захарен сироп.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова