НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Смърт

Смъртта на човека сред населението на вакарелската покрайнина се възприема като преминаване от едно състояние в друго. Това вярване се засилва от християнското вярване, че тленно е само човешкото тяло, а при смъртта душата се отделя от тялото и се пренася в други вселения.  Всички обреди, извършвани в погребалтите и следпогребални обичаи са свързани с по-лесното отделяне на душата и приключването на земния и път.

В последните моменти на човешкия живот, след като не могат да предотватят смъртта, близките на умиращия предприемат действия за облекчаване на агонията му да му излезе душата по-леко. Ако има някаква кавга с близък човек или съсед, го викат да се опростят, защото вярват, че душа която не е получила прошка или не е простила не иска да се яви на съд за земните дела. Предприемат се и някои други практически действия, като запалване на свещ да види душата къде оди, обръщат смъртника по гръб, као го поставят успоредно на гредите на тавана, викат свещеник да чете определената за случая отпустителна моритва.

След установяване  на смъртта първо се затварят очите на мъртвия. След това се канят съседи, които го измиват, като си поливат с калена  паница. Водата се изсипва в градината или зад къщата, дето хора не ходят. Покойника се облича във венчалните дрехи, та да се срешщне в отвъдното с първото си венчило. В одаята се прави одър от дървени подпори и дъски, върху които се постила черга и върху чергата се поставя покойника. Главата на покойника се поставя на възглавница , напълнена със слама. Под одъра се поставя  захлупена глинената паница,  с която е къпан покойника. Тялото му се покрива с покров от бяло памучно платно, с който да се представи пред Господа. Върху покрова се пришива крът от навито на руло плато, омотано с черен и червен конец покровец. До главата на  покойника се поставя по-голяма паница пълна с жито, в която се поставя кандило и се палят свещи. Под мишницата се поставя малка питка хлебче. Докато е в къщи се завързват краката, ръцете и устата на покойника да ги не раздвои  и да  повлече некого с него. На четири места , при главата, краката и ръцете се палят свещи, залепени на на каменни плочи. От момента на смъртта, до изнасянето му от къщи, покойника не се оставя сам, като се пази да не го прескочи нещо, обикновено домашната котка та да вампиряше. Няколко от съседските мъже подготвят дъски за изработване на ковчег, който сковават на другия ден за да не стои празен. Треските от ковчега се горят в огнището до четиридесетия ден. В деня на погребението. Мъже роднини, или съседи отиват на гробището и зкопават гроб. Гробът не се копае предишния ден та да не нощева празен. Други сковават ковчега и правят временен знак кръст кукла от дъбова дъска, който се поставя на гроба и стои до година. Близки или съседски жени готвят ястия, като варят жито, което размесват с мед и сушени плодове, варят фасул, ошаф. Месят се обредни хлябове погача квасник и хляб оформен на кръст препокой. Съселяните идват да се простят с покойника, като носят пресни или сушени плодове, бучки захарчета, дребни бомбони и пари, които изпращат на своите покойници. Свещеника идва в дома на починалия и чете предвидените молитви пътнина. Освещава хлябовете и ястията и извършва опело. След края на опелото  с обгорени главни от лескови пръчки свещеника рисува върху покрова сцената на разпятието с достигането на кръвта Господня до черепа на Адам за опрощаване на греховете. Покрова се държи изпънат от присъстващите за да бъдат опростени от грехове към покойника. Всички се прощават с покойника, като го целуват по ръката или челото. В кащи, в одайчето или на двора се слага трапеза. Най напред се поднасят вареното жито и препокоя. Най – възрастния от домашните кани като казва “ Кметове и кметици земете си да  поменем ......”  Всички отговарят “Бог да прости” и си вземат от житото и препокоя. След това на трапезата минава жена с котле мляко от коет всички пийват. Сервират се ястията. Жена на която и е живо първото дете не начупва хляба и не начева ястията. Виното се подава в бъклица или шише, като се подава през рамо. Всеки го поема, отлива по малко и казва “Бог да прости.”  Всички стават заедно от трапезата. Жените бързо събират. Мъжете внасят ковчега, в който полагат починалия. В ковчега се поставят всички неща за покойника, както и камъните, на които са лепени свещи. Покойника се изнася с краката напред , та да не гледа назад и да може да оди на оня свет. Когато се вдигне ковчега, паницата, която е захлупена под него се счупва. При изнасянето на ковчега оплаквачки го оплакват, като в скръбно ридание, наподобяващо песен, нареждат целия му живот. Ковчега се качва на впрегната каруца, с която се откарва на гробищата при черквата св.Николай в Хановете, а след Освобождението  и гробищата при отделните махали. След като се стигне при гроба, ковчега се сваля, а човека, който е водил воловете влиза в гроба, като го измиа с калпака си, като казва “Да измета я твоятя каща, та да не сметеш ти моята“. Пръстта от гроба се занася в къщи и се хвърля в градината. Всико вързано и закопчано по мъртвия се развързва и разкопчава, та що му е връзано наземи, на небото да му се отвръже. Питката хляб, поставена под мишницата на покойника се изважда, за да не отнесе късмета от дома. Този хляб след това се дава на домашните животни. Най-близките се дръпват настрана, а гробарите пускат ковчега в гроба. Всики хвърлят по малко пръст като казват “лека ти земя” и се отстраняват. След зариване на гроба на главата се поставя временния знак кукла. Гробарите се мият на гроба в краката на починалия, а домакинята ги дарява с пешкири. Всички се връщат в дома на покойника. За да се предпазят от друга смърт, първият който влезе казва “Колко е убаво без ....” Извършва се водосвет и се слага трапеза за здраве. При разотиването, най-възрастния мъж стои с бъклица вино до портата и дава на всички да пийнат преди да прекрачат прага. След като пият от виното с ръце на гърдите се покланят и си заминават.

Гробът на покойника се прелива със стомна вода от най-близките до третия ден преди изгрева на слънцето. На третия ден стомната се оставя на гроба.

През тези три дни в къщата на покойника нищо не се работи. До четиридесетия ден вторник, събота и деня, в който е починал не се пере. Според обичая това са мъртвешки дни. След четиридесетия ден, не се пере само в деня на смъртта на покойника, та да не пие мръсна вода. До година в къщата на покойник не се боядисват яйца, прежда, памук, платно и др. Та да не излизат мъртви кости на близките. Не се  мътят яйца сади квачка.

На деветия ден от смъртта се прави помен за починалия деветини. Рано сутринта трима от най близките отиват и преливат гроба. Месят се девет колаци и се вари жито. Каня се хора от девет къщи, които са били на погребението, на които се раздава за Бог да прости.

На двадесетия ден отново се прави помен за починалия. Отново рано сутринта се прелива гробът с вода. Месят се колаци, квасници, баници. Вари се жито. Всичко това се поставя на трапеза. Канят се хора от махалата, които са били на погребението. Всички пият по малко вино и от всичко, което е сложено на трапезата си вземат за в къщи.

Четиридесетия ден се прави помен с посещение на гроба на починалия, защото според вярванията тогава душата на покойника се възнася на небето. Къщата се почиства основно и зе варосва бели се.  Над вратата се оставя дъга с ширина около двадесет сантиметра, която не се замазва. Изпират се всички дрехи на покойника и ре раздават да се носят от близки и роднини за сенкя, на оня свет урелия да си има сенкя. В навечерието на помена близки посещават гроба, като преливат с вода и вино и занасят храна вечернина. Гробът се заравнява. На другия ден се  месят хлябове, квасник, препокой, и тридесет и девет колаци. Вари се жито. Ако не е постен ден се коли курбан овца или шиле. На гробищата отиват всички, за да ги види душата на починалия за последен път. Палят се 39 свещи, по десет на главата, ръцете и девет в краката. На гроба се насява житото, в което са горели свещите при погребението. След като прелеят гроба с вода и вино, всички се връщат в къщи, където се слага трапеза повръщат се. При разотиване отново на портата изпращат присъстващите с вино както на погребението.

На третия месец и на деветия месец се правят помени, както на двадесетия ден с раздаване в къщи.

На шестия и дванадесетия месец  месец се правят помени половин година и година, както на четиридесетия ден с ходене на гробищата и повръщане в къщи . За година къщата отново се чисти основно и се варосва, като тогава се замазва и дъгата оставена на четиридесетия ден.

След помена за година, гробовете се посещават в дните отредени за паметта на покойниците Задушници.

Основен аспект от обичаите при смърт, който носи и други естетически черти на  развитието на  веществената култура е поставянето на надгробни паметници. Като православни християни жителите на вакарел са запазвали паметта на своите близки поставяйки върху гробовете грубо одялани каменни кръстове. Те са дело на сарански майстори каменоделци. С тях се е водела добре организирана търговия, чийто обхват може добре да се проследи, понеже всичките са от еднакъв материал и са с подобни форми. Те са наблюдавани от изследователите по всички стари гробища из Софийското поле, Ихтиманско и Същинска Средна гора, та и из Пазарджишкото поле. Много характерно са изобразени от Ив. Мърквичка в познатата негова картина Задушница, обичай, който той наблюдава в Софийските села. Саранските майстори ги разнасят и продават из тези краища по време на големите, свързани с религиозни празници събори. Във Вакарел тези кръстове най-много се продават на събора Пресвета. На гроба те се поставят по-късно, често година-две след погребението.  На тях няма надписи, нещо много обикновено за гробищата ни преди Освобождението, което прави силно впечатление на чужденците. Преди поставянето на постоянните каменни кръстове като надгробни паметници се поставят кръстове-кукли, изработвани от дебели грубо одялани дъбови дъски.

По -долу са представени скици на кръстове  и оригиналния текст къмтях, правени през20 те и 30 те години на двадесети век от  Иван Енчев – Видю, побликувани в книгата му „Български народен кръст”, в която в  акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа етническа територия на българия. Най-голям дял заемат надгробните паметници - каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и скици на кръстове , направени от проф. Гунчо Гунчев в изследването му за Вакарел.

Кръст-кукла от гробищата в двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел. Нова, изрязана е от дъбова дъска с размери: 42х 14x1,5 см. Формата на кръста е почти изгубена в големите зигзаговидни нарези. По лицето й са направени два кръста с нарези от трион. Скицирани  на 24.IV. 1921 г.

Кръст-кукла из същите гробища, от дъбова дъска, с размери: 37x12x2 см. Главата й е кръгла, с шапчица; страничните й крила са нарязани зигзаговидно, под тях излиза шийката, която се разширява в долно крило. Скицирани са на 24.IV. 1921 г

Кръст-кукла из същите гробища, от дъбова дъска, с размери: 53x19x2 см. Главата й е трапецовидна, с шапчица; страничните крила са тоже трапецовидни. И трите кукли - надгробни знаци, са нови. Скицирани са на 24.IV. 1921 г.

 Кръст - надгробен паметник, из двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел. Горното крило е малко и трапецовидно, другите три големи и четвъртити. Страничните крила завършват с по 4 ябълки, а горното с три. Върху лицето му е издълбан кръст - равнокрилен. Издялан е грубо от едрозърнест бял пясъчник по типа на старите слатински кръстове, но този е нов - като се сравни с другите тук датирани - от около 1880 г. Размери: 43x34x9 см. Скициран на 24. IV.1921 г.

Група надгробни паметници из двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел. И тук, както на много други места из България, в един гроб погребват след известни промеждутъци мъртъв­ци, числото на които се чете по броя на памет­ниците, които са забити един зад друг: най-старият - най-отзад. Срещат се по 2, по 3 до 6 паметника - и кукли, и каменни. Формата на каменните е оная на паметниците из околностите на София - с ябълки, а по-старите с венец между крилата, както слатинските при София, без надпис. Камъкът е едрозърнест бял пясъчник, а куклите са изрязани от дъбова дъска. Средни размери: на каменните паметници: 45x35x8 см; на куклите: 40x12x2 см. Скицирана на 24. IV.1921 г

 

Кръст - надгробен паметник от двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел от вида на така наречените сложни кръстове, или трите им рамена представляват поотделно по-малки кръстове. Скициран през 1930. от Гунчо Гунчев

Кръст - надгробен паметник от двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел от вида на така наречените сложни кръстове, или трите им рамена представляват поотделно по-малки кръстове. Скициран през 1930. от Гунчо Гунчев

Кръст - надгробен паметник, из двора на църквата „Св. Никола" в с. Вакарел с форма на обикновени кръстове, като обаче в средата си има издълбан сложен кръст. Скициран през 1930. от Гунчо Гунчев

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова