Василовден

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В бел котел се сипва вода. Котела се поставя в решето на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента

“Моме Васильо, Васильо.²

Васила пръстен топила”

След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от рештото под котела и го поставят под възглавницата чучата, та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите  момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.

“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”

“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”

Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина дек се не гази, вземат си от чемшира под котела за здраве, зиграват няколко хора на песен и се разотиват.

На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат суровискат възгастните за здране с дренови пръчки суровиски, отсечени и натопени във вода и оставени на топло на св. Ана, които са  разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.

За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача,  меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино.