НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Великден

Подготовката за празника започва на Велики четвъртък, когато жените в къщата боядисват яйцата. В стари години яйцата са се боядисвали само в червен цвят, а в последствие се боядисват в различни багри. Боядисването на яйцата се извършва в ранни зори, преди изгрева на слънцето, като първото боядисано червено яйце се поставя на домашния иконостас, където престоява до слеващия Велики четвъртък, когато се заравя в нива есеница. На това яйце е приписвана магическа сила за предпазване от градушке, като при град  се изнася на двора, и заедно с това се вика името на самоубиец или удавник. На другия ден, разпети петък не се работи нищо в къщи и на полето. Вечерта всички отиват на черква с китки здравец, като се промушват под масата с плащеницата за здраве. Свещите с които се обикаля черквата се донасят в къщи, като се запазват и се палят при болест в къщи. В събота преди Възкресение се приключват всички неотложни работи, защото през светлата седмица, известна като празна неделя се избягват всички полски и повечето домашни работи. Жените месят обредните хлябове, пити с квас, квасници.

Изпичат се и малки обредни хлебчета, които се украсяват с червени яйца кукулници, които на великден се раздават на близки роднини и кумовете. В периода след Освобождението, под влиянието на италианските работници по строителството на жп линията и масово след войните се налага практиката на месенето на козунаци, които заместват постепенно обредните хлябове. За великденската трапеза се готви чорба от кокошка, печена кокошка, ястие с коприва или баница с коприва, прясно сирене, за пръв пътк се кваси овче мляко, вари се мляко с ориз. В събота срещу неделя се посещава службата в черквата в Хановете. След прибиране от черква всички се чукат с червени яйца. В неделя задължително младоженците посещават кумовете, родителите на булката и деверите, ако живеят отделно, като занасят кукулници. След обяд се събират на мегданите в махалите, където се играят хора на песен. В понеделник, втория ден на Великден се събират на хора, като се канят музиканти. Хорото е известно като кумичино оро, защото по традиция избраната на Лазаровден кумица, посреща и храни музикантите.

На светли Петък жените с пресни пити и сирене се събират на манастира св. Петка, където свещениците светят вода.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова