Спасовден
Спасовден е добилото гражданственост име на големия християнски празник „Възнесение господне” Празникът се отбелязва на четиридесетият ден от Великден. Тъй като празникът е свързан с плодородието, то обредите и обичаите до голяма степен повтарят гергьовденските. Жените приготвят обредни хлябове, които се носят в черквата или на оброчищата. След литургията свещеникът и младежите, които носят хоругви,рапити и икони, обикалят нивите и поръсват посевите със светена вода. Момите пеят песента :
„Куни носиме, по поле одиме,
Бога молиме. Господи помилуй”.
В черковния двор или на оброчищата се организират общи трапези, като след като се нахранят всички се залавят на хоро на песен, като най – често се започва с нарочна песен за този празник :
„Свети Спасе, фала Богу.
Рано рани свети Спас,
рано рани на налбате.
Подкова си враня коня,
сребро плочи злато клинци.”
В някои от вакарелските селища, в които има вековни дървета, които населението поцита като свети места като Крушовица, Бальовци, Яздирастовци, Пановци и др., на Спасовден същите се освещават, като в ствола им се пробива малка дупчица, в която свещеникът поставя платнено парче, натопено в осветен зехтин – елей, след което дупчицата се затваря с восък.