Особености на вакарелския говор

Когато се разглежда словесното народно творчество във Вакарелската покрайна, какъвто е случаят с публикуваните в настоящата антология текстове на народни песни, особено важно е да се направи кратка характеристика на народния говор, на който то е сътворено, и предавано за поколенията.

Характеристиката на вакарелския говор ще се опитаме да предадем според  диалектолога професор Стойко Стойков. Според неговите научни твърдения езикът във Вакарел принадлежи към ихтиманския говор, който от своя страна е от семейството на югозападните говори. Ето и няколко от неговите особености и характерни черти:

1. Гласна а вместо ъ: заб, кàшта, мàш, рàка; бас(бъз) , вàнка, дàска, кàсно, тàча (тъка), вàтак, вòсак, пèтак, сàбера, сàбуйа. Само в представката въз има случаи с гласна о вместо ъ: возвѝе, восèдне. возсонил.

 2. Гласна ъ вместо съчетание ъл, лъ след неустнена съгласна: гъ̀там, жът (жълт), съ̀ба, съ̀зи. След устнена съгласна обаче има гласна у: буà, вук, вỳна, мучѝ (мълчи), пун (пълен), пух (плъх).

 3. Липса на меки съгласни в края на думата: сол, фасỳл, òен, кон,

 4. Членна форма за мъжки род единствено число -а: гърбà, носà, стòла, човèка.

 5. Глаголно окончание на първо лице, единствено число, сегашно време -а: нòса (нося), òда (ходя), пèра, пѝша.

 6. Запазен стар преглас на oве след ж, ч, ш, й: нàше, кошèве, ножèве,  мòйе, твòйе.

      Във вакарелско, като преход на границата между ихтиманския и елинпелинския говор съществува и една особеност характерна за елинпелинския говор като контрахирани глаголни форми на -ая, -ея, които са минали към III спрежение: ѝграм (играя), кòпам (копая), мòтам, вèнчам (венчая), л’ỳл’ам (люлея) и от ботевградсия говор - лично местоимение за трето лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за множествено число е них, a не тех: и тòй е като нѝх, тѝа нѝх са питàле. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.