НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ 1902" 

 

 
 

Народни песни

Изяществото на народното поетическо творчество, намерило израз в народната песен може да съперничи по същ-ността и образността си с най-големите поетически творби, раждани от човешкия ум. Немският свещеник Герлах през 1578. и френският пътешественик Гиус през 1774г. са оставили бележки за песните и танците на момичетата от вакарелско. Константин Иречек е запленен от дълбокото съдържание и красотата на песните на слепите гъдулари от Вакарел, които тъжно и протяжно и с чести прекъсвания пеят под съпровода на гъдулките си песните за Крали Марко, Мануш войвода, Болен Дойчин пред притихналото множество по софийските мостове, и най-често при първия мост на Цариградското шосе.

Песните възникват като вътрешна потребност на създателите си - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана.

Народната песен съпровожда вакарелеца през целия му живот на земята. От раждането, през майчините песни в люлката, по чешми, хорища и седенки, на празници, по време на цялата му свадба, на нивата или на трапезата, при болест, когато тихо му нашепва баячката, до тъжните напеви на оплак-вачките при погребение, когато го изпращат в последния му земен път.

Според приетата от етнографската научна практика и фолклористите, народните песни се класифицират като  обредни, митични, юнашки, хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни.

Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други.

В зависимост от повода при койте се изпълняват са групирани като, ритуални за празник, ритуални по повод, развлекателни, и трудови, като в тези групи спадат песни с различно жанрово съдържание.

В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лиро-епически.

Празничните ритуални песни са свързани с определени календарни празници на вакарелското население. Те се изпълняват за да засилят магическото действие на определени празнични ритуали, за здраве и дълголетие. С изпълнението им се създава особено празнично настроение. Ритуалните народни песни за обред се изпълняват във Вакарелската покрайнина при извършването на определени действия при обичаите.

Развлекателните народни песни са един от разнооб-разните жанрове от фолклорните песни във Вакарел. Можем да обособим няколко подгрупи, като хороводни – изпълнявани на мегданите на различни празници, за игра на хора без музикален съпровод, седенкарски – изпълнявани на седенки и тлаки и трапезни – изпълнявани на трапеза при различни поводи, сватби, събори, празници и др.

Хороводните песни във Вакарелската покрайнина се изпълняват като основа за изпълнение на народни хора без музикален съпровод. Изпълняват се групово, най–често от две групи с отпяване.

Седенкарските песни във Вакарел се изпълняват на организирани седенки и тлаки. Жанрово те са най-вече любов-ни и митични, както и припевки. Изпълняват се индивидуално и групово с отпяване.

Трапезните или Трапезарските народни песни във Вакарел се изпълняват за създаване на настроение на трапезата при различни поводи – сватби, празници, събори и др. Жанрово най- често са хайдушки, юнашки и битови балади. Изпъл-няват се индивидуално.

Трудовите народни песни във вакарелско са свързани с полския труд на вакарелското население. Те се изпълняват на полето, като служат за отмора и развлечение от тежката земе-делска работа. Най често са жътварски, защото при жътва се събират много хора, млади и стари по едно и също време и полето се оглася от песните  и закачките на жътварките, които освен майсторсво при жътвата, изтъкват и своите песенни умения.

Народната песен във Вакарел, както вече отбелязахме,  се формира и развива под влиянието на  особеностите на две основни фолклорни области – Шоплука и Западна Тракия. Това е така, поради мобилността на вакарелскота население по икономически причини.  Повечето моми и ергени от незапом-нени времена слизат в пазарджишкото поле на романя, чамур и чалтък.

При тези сезонни работи в Пазарджишкото поле вакарелските моми и ергени са научавали нови, тракийски песни, които започват да изпълняват и предават при завръщането си във Вакарел. Много често те въэпяват прежи-вяванията си по далечните крайща в песен.

По същия начин се осъществява влиянието на шопската песен, която също се смесва с вакарелската. Семейства, които имат повече ниви, или имат малко работна ръка наемат жътварки, млади момичета от елинпелинските села  Огняново, Богданлия, Караполци, Доганово, Лесново, където жътвата приключва много по-рано. Шопкините донасят и своите песни, които естествено се смесват с вакарелските, като ги доразвиват и обогатяват.

Втори основен фактор, оказал натиск върху нароните песни в частност и бита на населението като цяло е бурното развитие на селото веднага след освобождението. Десетте години след Освобождението са най-цветущия период в живота на Вакарел. В него, като последно селище на границата с Източна Румелия, се учредява митница, телеграфо-пощенска станция и се установява граничен пропусквателен пункт. Самото село започва да се води в официалните книжа като градецът Вакарел, една селищна категория, която обаче не просъществувала дълго. Тук се установяват комисионерски къщи и писалища и се създават складове за стоки. Построяват се също така и някои нови и по-големи ханове, за да може да се обслужва целия превоз, който е бил насочен главно към новата столица на княжеството. Работите около построяването на ж.п. линията през 1884-1888 г. става причина във Вакарел да прекарват повече външни хора, с по-големи изисквания от тези на обикновените кираджии. Обзавеждат се за тази цел в новопостроени сгради четири хотела с кревати и бельо. Два се държели от гърци, един от македонец и един от самоковци (Сребърникови). Отварят се, при хотелите или отделно, по-хубави гостилници и питиепродавници, в които можело да се намерят повече видове питиета. В тази на Сребърникови е имало дори билярд, грамофон и пиано. Музикантски трупи, с духови или струнни инструменти, развеселявали всяка вечер чуждите гости. Започват много често да звучат италиански и френски песни, както и създаващите се български градски песни.

По този начин в селото навлиза чужда, градска култура, която неминуемо оказва натиск върху естественото развитие на българския фолклор и автентичната народна песен.

Развитието на слугинството във Вакарел е друг фактор, който оставя траен белег върху традиционната култура и привнася елементи от градския бит и духовност във вакарелските селища. Слугинството е старо и типично препитание за вакарелското женско население. То започва преди освобождението. В началото на 19 в. вече е има вакарелки-слугини със задължения, заплати и срокове на слугуване. Те слугуват в Самоков, който тогава е богат и цъфтящ град и то почти изключително при турски бейове. Първите слугини са закарани насила. Оттогава обаче слугуването си извоюва място като общопризнато временно занимание на бедните момичета. Веднага след Освобож-дението вакарелките започват да се спазаряват за работа в София, където се чувства голяма нужда от слугински ръце. Според старите  вакарелци няма жена или момиче, което да не ходи поне година, две слугиня.

По време на слугинството момичетата усвояват градския маниер на живот и култура и идвайки си във Вакарел привнасят тази култура в семействата, които започват да се гражданеят, което също оказва натиск върху традиционната култура и народната песен.

И последният, но не маловажен фактор оказал влияние върху естественото развитие на вакарелската народна песен е Българското национално радио. През 1936 година е открит преедавателят на радиото на отстъпено място от вакарелската община. Техниците в предавателя стават важен фактр в живота на вакарелското население. В замяна на услуги и стоки, те снабдяват повечето от вакарелските семейства с детекторни радиоприемници, които работят без електрическо захранване, само с антена и земно съединение. В домовете започват да звучат гласовете и да се слушат песните на Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Ика Стоянова и други изпърнители. По седенките и тлаките често се изоставя пеенето на народни песни, а се слуша радио. По естествен път песните на изпълнителите се изучават и вплитат в народния фолклор. Стига се до парадокси, някои о песните на изпълнителите да се обявяват за вакарелски. При теренни проучвания и на нас ни бе трудно да убедим наша информаторка например, че песента „Авлига пее в градина” е песен на Мита Стойчева, а „Ветрове веят, бури лудеят” на Славка Секутова, и не са вакарелски. Наред с обогатяването, широкото навлизане на радиото, а в последствие и на грамофона в бита на вакарелеца оказаха негативно влияние върху естественото развитие на вакарелската песен, запазването, пресъздаването и обогатяването и.

Виж "Ишал ли си Павле в вакарелско поле", Антология на народни песни от Вакарел

Виж записи на автентични народни песни на групата за народно пеене при Народно читалище "Заря 1902г." записани през 2013г.

Виж народни песни от Вакарел записани от Ангел Букорещлиев през 1898г.

Информация

 

Проектът се реализира по грантова схема за финансиране на иновативни проекти на програма Глоб@лни библиотеки - България".

 

Новини

 

01.03.2014г. Петата, последна галерия от творчеството на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме от днес е със снимки на жини и деца от вакарел от 40 години на 20 ти век. Цялата галерия можете да видите тук

22. 02. 2014г. Четвъртата галерия със снимки на любителя фотограф Коста Янков, която Ви представяме е свързана с второто освещаване на манастира св. Петка на Петковден 1984г. след извършено обновяване на манастира по инициатива на ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, осъществено с дарения от всички вакарелци. Цялата галерия може да видите тук

 


Продължаваме  да представяме снимки от любителя фотограф Коста Янков от м. Бальовци. Третата галерия е от снимки, предсавящи войнишкия паметник в центъра на селото, построен в памет на участниците в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът за съжаление е разрушен в началото на 60-те години на 20 в. при регулирането на новия център, като е взето решение да бъде построен на друго място, което и до днес не е направено.Виж галерията тук 

21. 02. 2014г.  От днес в раздел архивни документи на колекция история може да видите свидетелство за завършена кандидатподофицерска школа на военновъздушните войски от Тодор Тенчев Колев от с. Вакарел от 1943г. Вижте тук

 

 

Галерия

Разгледайте цялата фотогалерия

 

Контакти

с. Вакарел 2060 площад „Освобождение“ № 1

тел.: 07143 2773
Факс: 07143 2773

e-mail: zaria1902@abv.bg

Лица за контакт: Миглена Мишева и Маноела Зафирова